— Добре — каза Ан. — Ще се видим в зелената стая след десет минути.
— Може ли да се присъединя? — Нел леко бе прекалила с пламенността в тона си — Направо си умирам да поработя още със скъпоценните камъни.
Ан се поколеба за момент, след което кимна:
— Добре, хубаво.
Нел засия от щастие.
Погледнах начумерено към Ривър. Изражението й беше съчувствено, но също така сякаш ме предизвикваше да отстъпя. Станах и си занесох чинията в кухнята.
— Не си съсредоточена. — Гласът на Ан беше търпелив. Дори прекалено търпелив.
Отворих очи. Намирах се в една и съща класна стая с човека, чието семейство беше убило моето семейство. Чието семейство беше убито от моето семейство. Стояхме и се опитвахме да осъществим връзка с камъни. Бях седнала максимално далеч от него, а Нел, разбира се, му се беше лепнала. Истинската му самоличност и ролята, която бе изиграл в живота ми, все още ми изглеждаха сюрреалистични. Същината на спомените и преживяванията, от които се бях опитвала да се абстрахирам в продължение на четиристотин години, стоеше на метър от мен от плът и кръв. Това беше като да се боря с чудовището, криещо се под леглото ми, но хиляди пъти по-ужасно. Чудовището беше тук. Най-лошият ми кошмар беше облечен в зелена вълнена риза и дънки, ухаеше на прах за пране и чист есенен въздух.
Седяхме в редица край дълга маса. Ан ни поднасяше кадифена торбичка, пълна с различни камъни и кристали, а ние трябваше да затворим очи, да бръкнем вътре и да изберем дрънкулката, която от своя страна трябваше да избере нас. Яко. На това му се казва качествен инструктаж. Нещата тук изглеждаха дори по-индивидуални, отколкото при работата с металите, а избраният камък щеше да повлияе на начина, по който правехме магика.
Чарлз бръкна първи и си избра тигрово око (или пък беше избран от него).
— Еха — възкликна той. — Тигровите очи са последният писък на модата този сезон.
Бързо угасващата следобедна светлина пламтеше в червената му коса, а зелените му очи искряха весело. Той записа нещо в подвързаното си с кожа тефтерче с равния си, наклонен надясно почерк.
Рейчъл беше извадила аметист, чийто дълбок пурпурен цвят контрастираше прекрасно с маслиновата й кожа и черните й коси. Както обикновено, тя не се усмихна — по принцип го правеше много рядко — така че просто вдигна камъка пред лицето си и го огледа със сериозно изражение.
— Рейн? Сега е твой ред. Просто бръкни вътре, освободи съзнанието си и същевременно се концентрирай. — Ан поднесе торбичката пред него. Силната му ръка едва успя да се промуши в тесния отвор. Същите тези дълги пръсти снощи се бяха плъзнали под пуловера ми. И също така бяха помогнали да разбият вратите на бащиния ми замък и да избият всички в него. Миналото и настоящето ми се сблъскваха със страшна сила, а аз трябваше да стоя в тази стая и да се преструвам, че всичко е наред.
Секундите отминаваха. Всички ние чакахме. Рейн затвори очи и аз най-сетне имах възможност да огледам отново лицето му, без той да ме види. Опитах се да намеря върху него отсянка от кръвожадността и страстта му. Извърнах поглед.
Той бавно извади ръката си и я разтвори. В дланта му лежеше тъмнозелен камък, изпъстрен с червени точици.
— Хелиотроп30 — каза Ан, а аз си помислих: „Колко подходящо“. — Какви са свойствата му? Кой може да ми каже?
— Този камък провокира… откровеността — промълви Рейн, а на мен ми хрумна, че Нел наистина вярва, че той е на 267 години. Тя не знаеше истината за него, за разлика от мен. — Честността. Той успокоява тревогите. Хората вярват, че ако притиснеш хелиотроп към рана, ще спреш кървенето. Някога воините са носили амулети от кървав камък, защото са смятали, че те ги правят неуязвими в битките. — Тонът му беше странно безизразен, докато въртеше камъка между пръстите си.
— Много добре — кимна Ан. — Настасия? Твой ред е. — Тя разтвори торбичката пред мен.
Мушнах ръка вътре и раздвижих пръсти. Камък. Камък. Кристал. Може би камък. Кристал? Уф, на кого му пукаше всъщност. Просто хванах нещо и го измъкнах. Беше нешлифован изумруд с размера и формата на бадем.
— Не, не е този — каза Ан тихо, но уверено.
Вдигнах очи към нея. Откъде можеше да знае?
— Затвори очи и се съсредоточи — настоя Ан. — Там вътре има един скъпоценен камък, който е предопределен за теб. Той иска да бъде с теб. Опитай отново.
Затворих смутено очи и се опитах да прочистя съзнанието си от всякакви мисли. В което всъщност нямаше никакъв смисъл — не се ли очакваше да мисля за камъни, кристали и магика? Ела, малко камъченце, пис-пис-пис… ела при мама…
30
Програма, базирана на дванайсет основни принципа, която се следва при възстановяване от пристрастяване или проблеми с поведението. Първоначално е създадена от организацията на „Анонимните алкохолици“. — Б.пр.