— Няма нужда да заемам енергията ви за пречистването, така че просто ме наблюдавайте — каза Ан, след което затвори очи и започна да припява. Думите ми звучаха като келтски — тежки и красиви, плашещи и неземни. Тя постави ръце край свещта, след което ги вдигна към лицето си, все едно загребваше енергия от пламъка. После разтвори длани над сребърната купичка, изсипвайки събраната енергия.
Почти ахнах, когато солта в купичката бе обхваната от бледи синкави пламъци. Знаех, че солта е абсолютно незапалима, Брин дори я беше използвала, за да загаси пожар в кухнята. Въпреки това тази тук гореше, но без да изгаря. След няколко минути Ан сниши глас и огънят угасна с тих пукот. Тя веднага вкара ръка в купичката и извади хелиотропа на Рейн.
— Внимателно — предупреди. — Солта е хладна, но камъните са се нагрели.
Всички получихме камъните си обратно. Стори ми се, че моят изглежда още по-красив и блестящ, сякаш в него бе затворена небесна звезда. Леле, чуйте ме каква съм поетична! Както и да е, исках да притисна лунния камък до гърдите си, да го люлея в ръка. Обичах това малко бяло късче така, както никой никога не бе обичал камък. Беше доста… извратено.
— Сега ще се обвържем с камъните си — каза Ан и вдигна своя. Беше назъбено парче обсидиан, голямо колкото пръста й.
— Ъъ… такова… ние всъщност кръг ли ще правим? — попитах, оглеждайки стаята в търсене на място, където бих могла да се издрайфам.
— Да — отвърна Ан. Тя се приведе напред и бързо начерта руните — или пък може би магическите знаци? — върху челото, гърлото и задната част на ръцете ми.
Нел ме погледна снизходително — новачката със слабия стомах.
— Аз ще ръководя обвързването — каза Ан. — Сложете камъка в лявата си длан и го покрийте с дясната, ето така. — Тя ни показа. — Просто… влезте в контакт с вашата сила и когато сте готови, повторете думите, които казвам. Разбрахте ли?
Всеки кръг, в който бях участвала през последните няколко седмици, беше различен от останалите, въпреки че основните церемонии, общо взето, бяха едни и същи. Освен големия групов кръг навън и този, в който бяхме само двете с Ривър, бяхме правили и още няколко със съучениците ми по време на часовете. По-голямата част от мен все още ги ненавиждаше, но имаше и една по-малка, която започваше да жадува за тях заради взрива от енергия и красотата на проблясващите космически истини, които танцуваха край нас… Пък и ако заклинанията за концентриране на енергията свършеха работа, може би нямаше да одрайфам всичко наоколо.
— Затворете очи, дръжте камъните си и влезте в контакт със силата си — инструктира ни Ан.
Все още си нямах конкретен метод, по който да „вляза в контакт със силата си“. Обикновено просто си седях, мислех за разни неща и се надявах силата ми да се появи. Слушах невероятно успокояващия глас на Ан и се опитвах да не обръщам внимание на вбесяващия факт, че Нел и Рейн са заедно, припомняйки си колко е — абсурдно дори не беше достатъчно силна дума — да ми пука за Зимния касапин, когато усетих топлината и тежестта на камъка в дланта си.
В крайна сметка започнах да припявам древната мелодия, която зазвуча в съзнанието ми, напасвайки гласа си към този на Ан. Мелодията бе отчетлива, плътна, древна и мрачна, подобно на стар дървесен корен, протегнал се към ядрото на земята.
Не знаех как точно се случваха тези неща и откъде идваха, но в един момент бях малка, изпълнена с магика феичка, която се обвързваше с камъка си и се намираше в единение със земните си корени, ла-ла-ла…
Всичко, което мога да направя, е да ви опиша начина, по който се чувствах. И аз се чувствах точно така. Ако не ви кефи — лошо.
Дали се поклащах? Мисля, че се поклащах. Във всеки случай вече не усещах коленете на Чарлз или Рейчъл да докосват моите. Не усещах изтръпването в кльощавия си задник, разположен на твърдия студен под. Камъкът ми ставаше все по-топъл и по-тежък и колкото повече мислех за това, толкова по-щастлива се чувствах. Сега вече разтворих уста и действително започнах да пея, оставяйки мелодията да премине през земята и тялото ми и да се понесе нагоре във въздуха. Тя беше плътна и тежка, изпълваше гърдите ми и се изливаше с лекота през устата ми. Беше станала много могъща и красива, без дори да забележа. Чувствах, че я знам, че я разпознавам ясно, и внезапно, в ослепителен проблясък, видях майка ми да пее същата песен, да изпълнява същия ритуал. Моята майка.