Зяпнах.
Нел поклати глава.
— Някои хора просто трябва да бъдат център на вниманието — промърмори тя под нос, но все пак достатъчно силно, за да могат околните да я чуят.
Завъртях се към Нел, но преди да кажа каквото и да било, Ривър взе думата:
— Да. Знам какво имаш предвид.
Нел ме погледна с изражение, което трябваше да покаже, че изобщо не е искала Ривър да я чуе, и се изчерви.
— Не съм го запалила аз — извиках гневно. — Има ли поражения по стаята ми?
— Мисля, че всичко е наред — каза Ривър. — Но можеш да отидеш и да провериш.
— Е, къде беше, когато е пламнал пожарът? — попита ме Нел загрижено. — Не беше в кухнята. Не беше и в хамбара. Не беше на разходка с останалите. Значи трябва да си била в стаята си? Как успя да излезеш? Как да сме сигурни, че не си го запалила ти?
Сложих ръце на кръста си. Идеше ми да избия тази самодоволна усмивка от лицето й с юмруци.
— Достатъчно, Нел — прекъсна я Ашър. — Настасия, ела да проверим стаята ти?
— Но… защо всички й вярват? — Нел изглеждаше смаяна. Останалите ученици се бяха скупчили край нас и по израженията им можех да отсъдя, че не ставаха свидетели на подобни сценки твърде често. Появата ми бе дарила обитателите на Ривърс Едж с малко силни усещания. В най-лошия възможен смисъл, разбира се.
— Настасия беше с мен — заяви Рейн кратко.
Нел се ококори.
— Не… тя е била в стаята си. А ти къде беше? Нямаше те в кухнята. Аз… исках да те питам нещо и теб те нямаше там.
— Настасия беше с мен през цялото време, откакто станахме от масата досега. Не е била в стаята си.
Едно мускулче пулсираше върху челюстта на Рейн — беше ядосан.
Възможността той да се застъпи за мен явно изобщо не беше хрумнала на Нел и това я обърка.
— Тя може да се е измъкнала за момент, да е изтичала, за да запали огъня, и след това да се е върнала — опита тя отново. — Ти къде беше?
— Настасия не е тичала никъде — отсече Рейн.
— Нел… какво имаш против Настасия? — попита Рейчъл.
— Нямам нищо против нея! — настоя Нел. — Само не мога да разбера защо всички й вярвате? Откакто е дошла тук, нещата са отвратителни! Над това място е надвиснал мрак, надвиснало е зло! Тя съсипа всичко!
Внезапно Ривър и Солис се озоваха от двете й страни.
— Всичко свърши, Нел — каза Солис нежно.
— Какво става? — попита Чарлз.
— Нел — Ривър постави ръка върху рамото й. — Знаеш какво ще ти кажа. Вече сме говорили за това. Ти премина всякакви граници и ще трябва да те помоля да напуснеш Ривърс Едж.
Ченетата на всички увиснаха, включително и моето.
Нел изглеждаше стъписана:
— Не! За какво говориш? Не аз, тя! Тя трябва да си тръгне! Тя е зла и е склонна към насилие! Тя се опита да ме нарани! Не исках да ви казвам, за да не създавам неприятности. Но тя използва магика върху мен! Опита се да ме нарани! Трябва да се отървете от нея!
— Нел — каза Ривър, след което я изчака, докато успее да фокусира погледа си върху лицето й. — Вече говорихме за това. За заклинанията, които беше направила в стаята на Настасия, и за останалите неща, които стори. Ти твориш черна магика, а ние тук не приемаме подобно нещо. На няколко пъти ти дадохме шанс да избереш различен път, но ти изглежда си неспособна да преодолееш омразата си. Сега, както вече обсъдихме, съм уредила да прекараш известно време при леля ми. В Канада. Ашър ще дойде с теб и ще ти помогне да се установиш, ако желаеш.
— Изобщо не разбирам какво се случва — промърморих.
— Това, което се случва, е, че ти победи! — Лицето на Нел се изкриви от гняв. — Ти, тъпа кучко! Опитваш се да се отървеш от мен от самото начало! Рейн обича мен! Той иска да бъде с мен! Но ти си го накарала да пожелае теб с помощта на магика! Видях ви да се целувате!
Моля ти се, земьо, разтвори се и ми позволи да пропадна в безкрайните ти дълбини, докато не се блъсна в ядрото ти и не изгоря. Моля те. Толкова много ли искам?
Нел опита да се нахвърли върху мен, докато аз стоях стъписана от смущение, но Ривър и Солис я хванаха за ръцете. Ривър започна да мълви думи и да рисува символи върху гърба и ръцете на Нел, докато тя крещеше, риташе и се гърчеше:
— Не! Спрете! Нищо не разбирате! Тя е виновна! Тя! Тя е създание на мрака! Всички го усетихме! Отървете се от нея! — последните й думи бяха удавени в писък.