Взимах стъпалата по две наведнъж и първоначално се паникьосах, когато не успях да открия стаята си веднага, а после се втурнах вътре, затръшнах вратата и облегнах гръб в нея, докато се борех за въздух. Точно като по филмите.
Ето, ето защо съм положила толкова много усилия да притъпя емоциите си.
Защото боли.
Шеста глава
Нещото, което не можех да отрека на това място, бе, че имаше цели тонове много, ама много гореща вода. Това, с което трябваше да се примиря, беше фактът, че въпросната много, ама много гореща вода беше в общата женска баня на половин коридор разстояние от стаята ми. Вътре имаше дълбока вана с извити крачета в собствено малко отделение, кабинки за тоалетните и няколко душа. Край едната стена се простираше редица от пет мивки, над всяка от които бе окачено малко огледалце. Нямаше допълнителни лампи, които да ти помогнат при гримирането, нямаше огледало, в което да се огледаш в цял ръст — нищо, което да насърчава суетата!
Това всъщност е хубаво, когато не си обръщал особено внимание на външния си вид. Да кажем, няколко десетилетия. Потопих се във ваната и внезапно спомените ми ме пренесоха в една далеч по-забележителна вана, в една сравнително разнебитена, но изискана къща. Бях живяла известно време в Ню Орлиънс. В онази вана можеше да се побере полярна мечка. Агентът по недвижими имоти ми каза, че е била специално направена за някакъв съдия през трийсетте — той накарал да му разрежат две нормални вани наполовина и после да ги заварят заедно, създавайки истинско чудовище, вана Бегемот11, насред която можех да се излегна в цял ръст.
И тази вана обаче не беше лоша, като се изключат мижавите флуоресцентни лампи, чиято студена светлина караше помещението да изглежда като морга. От водата се вдигаше пара, сапунът беше домашен, с неправилна форма и аромат на лавандула, имаше и малка дървена кутийка, пълна с изсушени билки. Какво, по… Охо! Загребах малко и ги поръсих под водната струя, лееща се от чучура. Миризмата на билки изпълни носа и гърлото ми и аз се отпуснах назад, затваряйки очи.
Парата ми напомни за времето, което бях прекарала в Тайван през 1890 година. Това бе един от периодите, когато страната беше колонизирана от Япония. Бях лепнала туберкулоза и кашлицата ме подлудяваше. Опитах множество лекарства, докато най-накрая някой не ми препоръча да пробвам минералните извори в Тайван, на планината Янгмингшан. От едната страна на планината се стелеше миришеща на яйца пара, която покриваше зеленината подобно на ефирен копринен шал. Смрадта на развалени яйца първоначално беше отвратителна, но след няколко дни вече дори не я забелязвах. Всеки ден трябваше да сядам по два пъти в инвалидна количка край естествения горещ извор и да дишам топлите изпарения в продължение на час. Много хора бяха дошли тук заради различни здравословни проблеми — най-вече белодробни и кожни заболявания. Наблюдавах как местните коленичеха край извора, вземаха дървени клечици и ги забиваха в пясъчното дъно, оформяйки малки оградки, след което поставяха вътре яйца и ги оставяха да се сварят в нежно бълбукащата вода. Да се ядат яйца, приготвени по този начин, се смяташе за извънредно здравословно. Останах там два месеца, наслаждавайки се на тучната тайванска природа и вдишвайки въздуха с миризма на сяра. Туберкулозата ми беше излекувана.
Сега, повече от сто години по-късно, вдишвах пара без миризма на сяра в нея. Мислите ми се върнаха в настоящето. Нима бяха минали само два дни, откакто бях заминала от Лондон? Или пък беше един? Неочаквано изпод спуснатите ми клепачи потекоха сълзи, когато лицето на таксиджията изплува пред мен за пореден път. Дали все още беше жив? Какво ли си мислеха близките му, какво чувстваха, какво щяха да правят?
Изправих се до седнало положение, усещайки вината полепнала по мен, подобно на сапунена пяна, и грабнах шампоана. Аз не бях виновна, Инси го бе сторил. Всичко, което бях направила аз, беше… да си тръгна.
Измих си косата и се потопих под водата, за да я изплакна. Водата беше започнала да изстива, така че взех морската гъба от една кукичка и затърках тялото си, чувствайки се така, сякаш смъквам горния пласт на кожата си. Всяко място, което потърках, изтръпваше и порозовяваше и за моя изненада усетих как мислите ми се проясняват, а дишането ми се успокоява, докато наблюдавах как водата се оттича към канала. Чувствах се чиста, жива и с гладка кожа.