Мислите ми препускаха.
— Уф, малко е глупаво — казах с притеснена усмивка. — Една вечер спорихме за това как всеки познава всеки и Инси твърдеше, че никой от нашата групичка не може наистина да изчезне, нали разбираш?
Би отпи от коктейла си и кимна. Изглеждаше заинтригувана.
Въздъхнах театрално.
— В крайна сметка се обзаложих с него, че мога да изчезна успешно и той няма да успее да ме открие. Знам, глупаво е. Трябва да остана изгубена за най-малко два месеца.
Беатрис се разсмя:
— Да, това звучи като идея на Инси. Но два месеца! Какво заложи?
Намръщих се.
— Ако ме открие, трябва да татуирам името му на задника си.
Беатрис отметна глава назад и се разсмя гръмогласно. Удари леко по бара с ръка. Мда, такъв си беше Инси — дявол и половина.
— О, божичко — изхриптя тя, опитвайки да си поеме дъх. — А какво ще стане, ако ти го победиш? Той ще трябва да татуира твоето име върху своя задник?
Кимнах:
— Оградено със сърце. Знаеш колко дълго остават татуировките върху нас.
Беатрис продължаваше да се хили.
— О, бога ми, това е извънредно забавно! Вие сте идиоти бе, хора! Е, предполагам, искаш да запазя това, че съм те виждала, в тайна?
Опитах се да я погледна като ококорено малко кученце, но май докарах по-скоро изражението на бясна катерица.
— Освен ако не искаш татуировката върху задника ми да ти тежи на съвестта.
Беатрис отново се разсмя.
— О, Боже, в никакъв случай! Не мога да понеса това! Няма да кажа нито думичка.
Дарих я с широка благодарна усмивка, но вътрешно бях на път да изпадна в паника. Инси вече беше започнал да ме търси и разпитваше хората за мен. А двамата с Би дори не бяха близки — тя най-вероятно беше към самия край на списъка му. Наистина трябваше да изчезна и да се скрия добре.
— Е, мислиш ли да оставаш в Бостън за дълго? — попита Би. — Най-вероятно ще налетиш на още хора, ако го направиш. Самата аз мисля да остана за Коледа. Тук е толкова красиво през зимата, с всичкия този сняг.
— Не — отвърнах. — Тук съм само за тази вечер. — Насилих се да се усмихна отново. — Мисля да се присъединя към един планински преход в Перу. Искам да го видя как ще ме открие там!
Всъщност това не беше чак толкова лоша идея… Поръчах си от барманката ново питие. Вече усещах как приятната топлина се разлива из стомаха ми, а всичките ми мускули се отпускат.
— Добре измислено! — отбеляза Би възхитено, след което направи жест с ръка, все едно закопчава устата си с цип.
— Би! — провикна се някой от другия край на бара и Беатрис се извъртя развълнувано.
— Ким!
Мляс, мляс, мляс.
Ким беше готина и изискана красива блондинка, която се изявяваше като топ модел през седемдесетте. Под различно име, разбира се. Беше й наистина тежко, когато й се наложи да се престори, че остарява, и да изчезне от модните подиуми. Но изборът й беше или да го стори, или да търпи слуховете за пластичните си операции, които ставаха все по-злобни и язвителни.
— Здрасти, Ким — поздравих я с усмивка.
— Настасия, направо не можах да те позная — възкликна тя. Мляс, мляс. — Кога си си отрязала косата?
— Честно казано, нямам идея — отвърнах напълно искрено.
— А и това черно — тя ме изгледа критично. — Толкова… контрастира с цвета на кожата ти.
— Аха. Аз съм по-скоро пролетно момиче — казах небрежно.
— Не — Ким поклати глава, — не си. Ти си зимно момиче с тази твоя бледа кожа и странно тъмни очи. Всъщност някога виждала ли съм истинския цвят на косата ти?
Ким обожаваше тези неща — коси, прически и гримове.
— Уф… Честно казано, нямам идея — повторих. — Както и да е. Какво ново покрай теб?
Би бързо осведоми Ким за откачения ми облог с Инси, а Ким се разсмя и се съгласи да пази тайната ми. Няма как да не отбележа, че идеята ми беше брилянтна. После тя се впусна в обяснения за това какво е правила напоследък и както се оказа — изобщо не беше скучала.
Точно това исках, нали? Светлини, шум, питиета и весела компания. Разбира се, не си бях представяла, че пипалата на Инси могат да ме достигнат дори тук. Най-малкото обаче се чувствах по-добре, отколкото насред онази студена къща в Уест Лоуинг. Въпреки това спомените за нея ме бяха последвали и тук: ароматите в кухнята, смехът, килимът от есенни листа под краката ми, миризмата от вълнената риза на Рейн, докато стоеше до мен.