— От колко време си тук? — попитах.
Той сведе очи към мен и произнесе с равен тон:
— Изплакни го, след което го измий с шампоан. Аз имам работа за вършене.
— Няма ли да ми помогнеш? Той може да изскочи от мивката.
Всъщност не мислех, че Джаспър се е запътил накъдето и да било — в момента кучето беше напълно деморализирано и очакваше с примирение съдбата си. Дори приседна в доматения сок. Едно мъничко мускулче върху челюстта на Рейн потрепна, но той остана. Изплакнах Джаспър, след което издърпах запушалката от канала и взех тубата с конския шампоан.
— О, Рейн, ето къде си бил! — Гласът на Нел ме накара да се обърна. Видях я как крачи към нас по централната пътека между отделенията за конете. Изглеждаше като най-свежата и очарователна фермерка на света в ръчно изплетения си вълнен пуловер, панталон от рипсено кадифе и високи ботуши. Самата аз изглеждах така, все едно съм висяла по баровете цяла нощ и след това съм къпала боричкало се със скункс куче. С други думи — не особено добре.
— Търсих те — каза тя на Рейн. Той не й отговори, така че Нел се завъртя и ме огледа от главата до петите, жизнерадостна и дружелюбна, както обикновено. Опитах да не се замислям особено много над факта, че върху черния ми суичър имаше череп, очертан с изкуствени диаманти, или пък че пурпурните ми шалвари с висока талия биха изглеждали на място единствено в някой цирк. Добре де, не бях най-красивата гледка на света, какво толкова.
— Настасия, може би ще си намериш ново призвание! — каза ми тя с усмивка и аз се напрегнах.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Можеш да станеш гледачка на кучета! Изглеждаш като истинска професионалистка.
Възпрях първоначалния си порив да я опръскам с маркуча и тихичко въздъхнах.
— Рейн, чудех се дали не би могъл да ми помогнеш? — Нел го дари с една от характерните си усмивки на английска девица, докато навиваше кичур коса на пръстчето си. — Трябва да засадя малко ранен спанак.
Бях я забелязвала да го прави и преди — опитваше се да бъде с него, близо до него, да го моли да й помогне във всичко, с което се захванеше. Той обаче май си нямаше и идея какво се случва.
Очаквах Рейн моментално да се вкопчи в тази възможност да се отърве от компанията ми, но той поклати глава:
— Трябва да приключа тук, след което Солис ме помоли да погледна една от подковите на Титус.
— Титус някой от конете ли е? — попитах, въпреки че отговорът май беше очевиден. Нел се засмя снизходително.
— Да. Рейн е нашият специалист по конете. Освен това има отлична стойка на ездач.
Ухилих се:
— Вече забелязах17.
Челюстта на Рейн се стегна, а Нел се изчерви и сведе засрамено поглед.
— Това е термин от конния спорт — промърмори тя.
— Сериозно? Мислех си, че говориш за задника му.
Сега вече и двамата изглеждаха сериозно смутени, което ми даваше бонус точки. Точно тези двамцата бяха най-досадните хора, които някога бях срещала. Бяха направо родени един за друг, въпреки че мисълта за това накара гърлото ми да се изпълни с жлъчка, докато плакнех Джаспър за втори път. Приведох се напред и предпазливо подуших гърба на кучето. Миризмата на скункс едва се усещаше. Приемливо.
— Приключихме, момче, постарай се да не го правиш отново — казах, докато го измъквах от мивката. Въпреки солидния си вид най-вероятно не тежеше повече от петнайсет килограма. Оставих го на земята и зачаках…
— Ау! — изписка Нел и отскочи назад, когато Джаспър започна да изтръсква енергично козината си, опръсквайки всичко наоколо с вода. И най-вече нея.
Подсуших ръцете си с кърпата от груб плат и се ухилих на Рейн. Междувременно Нел се бе обърнала рязко и почти тичаше по пътеката между отделенията за конете.
— Благодаря ти за помощта — измърках.
Той ме изгледа за миг, след което ме заобиколи и тръгна в посока, противоположна на тази, в която бе поела Нел.
И двамата ми лазеха жестоко по нервите.
Ривър и Солис явно бяха решили, че съм на светлинни години от възможността да посещавам каквито и да било часове, така че вместо това просто ме впрегнаха в работа. Името ми неизменно биваше вписвано в трудовия график и последните няколко дни се бях борила с непосилната тежест на вцепеняващо отегчение и истерично отчаяние. Искам да кажа, че съвсем целенасочено бях избягвала всичко, което правех тук. С десетилетия, ако не и с векове.