Усмихнах се на Хаакон и той отвърна на усмивката ми. Животът ни беше хубав.
Умри22.
Думата изскочи в съзнанието ми като мехурче на повърхността на езерце. Бавно си поех въздух, чудейки се защо задникът ми беше схванат. Върху какво седях? За момент не знаех къде се намирам и се запитах защо вече не усещам миризмата от коритата за пране в двора на замъка. После осъзнах: вече бях възрастна, а всичко, което си спомнях, се бе случило преди 450 години. Онова място и онези хора, те вече не съществуваха.
Не знам защо останах със затворени очи, защо продължих да дишам бавно и спокойно. Просто седях неподвижно и отворих съзнанието си към тази стая, към тези хора, оставяйки сетивата ми да се разгърнат край мен.
Тази кучка… аз я мразя.
Това беше мисъл, не спомен и идваше от някого тук.
Не, не, прости ми, нямах това предвид.
Шията й… да целуна шията й, да усетя топлината на кожата й…
Положих усилия, за да не реагирам по никакъв начин. Тези неща просто достигаха до мен и аз внезапно осъзнах воайорското очарование на груповата медитация. Това бяха мислите на мъже и жени, но аз не можех да ги разпозная като гласове, а просто като отделни личности.
Желая я.
Очите й. Устните й. Устните й върху кожата ми, върху гърдите ми.
Леле колко много я мразя! Не мога да направя нищо по въпроса!
Не, не, не мога.
Дишането ми се учести, чувствах ясно вдървените си пръсти, свити върху коленете ми, схванатия ми задник върху твърдата възглавничка, пресъхналата си уста. Дали тези мисли идваха от всички или само от двама души? Пък и кой си мислеше тези неща? Знаех, че Чарлз си пада по Лоренц, но Лоренц беше хетеросексуален, така че нямаше да му се отвори парашутът. Не трябваше да забравяме и мъчителния сапунен сериал за несподелената любов на Нел и Рейн. Ан всъщност си имаше съпруг, но той не живееше в Ривърс Едж, а и аз не знаех цялата им история.
Това беше най-възбуждащото нещо, което ми се беше случвало, откакто попаднах тук. Нямах търпение да чуя още, но точно тогава прозвуча удар на камбанка, музиката спря и аз неохотно отворих очи.
Ан ни оглеждаше един по един и си помислих, че изглежда доста напрегната и бдителна като за човек, който току-що е излязъл от дълбока медитация. Другите отвориха бавно очи, някои от тях изглеждаха толкова отпуснати, сякаш бяха спали досега.
Заливащите ме мисли секнаха и аз се протегнах върху възглавничката си.
— Благодаря — промълви Нел, разпръсквайки очарование. — Беше прелестно.
— Благодаря на всички ви — каза Ан. — Божичко, вече е почти време за вечеря.
Изправих се и раздвижих схванатите си задни части, след което понечих да тръгна към вратата, когато Ан ме спря.
— Настасия? Моля те, остани за минутка.
Почувствах се като ученичка, хваната да подава бележки в час, но изчаках, докато Ан затваряше вратата след останалите.
— Как се чувстваш? — попита ме тя. — Усещането при груповия сеанс беше ли по-различно?
— О, бога ми, да — възкликнах с ентусиазъм. — Нямах представа, че ще чуя всичките тези неща. Беше по-добро от сериала „Дни от живота ни“.
Пропуснах да спомена детския си спомен.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами всичките тези мисли. Някой мрази някого, някой желае някого, някой се терзае, задето не може да направи нещо. Беше страхотно. Направо нямам търпение да чуя какво ще се случи по-нататък!
Ан ме зяпаше, все едно току-що се бях превърнала в гълъб.
— Какво?
Объркана от реакцията й, промърморих:
— Е, знаеш, онези мисли. Нямах представа, че може да се случи нещо такова. Беше наистина интересно.
— Чула си мисли — произнесе бавно Ан, докато ме гледаше напрегнато. — Някой, който мрази някого, някой, който желае някого?
— Аха — отвърнах колебливо. Да не би да бях оплескала нещо? Може би не трябваше да казваш какво си чул по време на медитация? Трябваше ли да се преструвам, че не съм доловила нищо? — Как я целува по шията, за очите й, за устните й върху гърдите му. Такива неща.
Предвид това колко параноично бях настроена относно собствената си шия, ми се стори забавно съвпадение, че някой си бе помислил за „топлината на кожата й“. Топлина от изгаряне, може би? Ха-ха-ха. Не. Искам да кажа, че човекът със сигурност не беше имал предвид моята шия. Чарлз беше гей, Рейн не можеше да ме понася, а Лоренц никога не бе давал признаци, че намира вида ми на удавен плъх за привлекателен.
22
Популярна ирландска певица и композиторка, носителка на четири награди „Грами“. — Б.пр.