Като прочете тези думи, Крейг кимна. Но да се изрекат подобни истини на четиридесет и осем години е едно, и друго — на двадесет.
„Зная, че постъпих подло с бедния Бейард. Сигурно вече те е намерил и ридае на гърдите ти. Но с него отношенията бяха само плътски…“
Крейг замижа при тези думи. Плътски отношения. Странно, че Ан се беше изразила така. Не й ли е помагал Уодли да напише писмото?
„А само плът е малко — разчиташе той драскулките. Ако си разговарял с Бейард, навярно си се убедил, че е невъзможен човек. Аз не съм го канила в Кан. Ако бях се омъжила за него, както настоятелно ме молеше (той така настояваше, че бях готова да пищя), щях в края на краищата да се превърна в негова жертва. А аз не искам да бъда ничия жертва.“
Някой ден — реши Крейг — ще й съставя списък. Хиляда леки начина за ставане на жертва.
„Не се сърди на бедния Йън за това, че така се измъкнахме. Той искаше да те дочака и да ти съобщи за нашето решение и на мен ми струваше много труд да го убедя да не прави това. Не заради него, а заради себе си. Сега е като замаян. Казва, че е от щастие. Той смята, че съм свръхспециална и казва, че се е влюбил в мен още първия ден на плажа. Казва, че съм съвсем различна от другите жени, които е познавал. И казва, че даже не е и мечтал, че някога ще го погледна. Вече два дни не е докосвал алкохол. Даже когато бяхме още в Кан. Казва, че това е световен рекорд за него. Прочетох част от книгата, която пише. Тя е забележителна и ако не започне да пие, това ще бъде най-хубавото нещо, което е написал. Убедена съм. Не се безпокой за пари. Ще постъпя на работа, освен това имам парите, които ти ми вложи, така че ще преживеем, докато той завърши книгата.“
Крейг изпъшка. Африканецът с племенните белези го погледна вежливо. Крейг се усмихна, давайки да се разбере, че няма причини за безпокойство.
„Извини ме, ако те огорчавам — продължаваше Ан, — но съм уверена, че после и ти самият ще се радваш за мен. Аз за себе си се радвам. А ти си имаш Гейл. Макар че с Гейл се по-сложно, отколкото ти мислиш.“ Не аз, а ти мислиш така. Крейг едва се въздържа да не отговори на глас.
„Тя ми разказа дългата история на майка си, но нямам време да ти я предавам сега. Още повече че тя сама се кани да ти обясни всичко. Каквото и да е имало, уверена съм, че нищо компрометиращо за теб няма, независимо от това как изглежда на повърхността. Аз действително съм уверена, татко.
Макар че Йън е до мен, аз и сега малко се страхувам и не се решавам да ти кажа къде ще отидем. Страхувам се даже да си помисля за среща с теб и за това, че ще започнеш да ме осъждаш със своя разсъдъчен и суров маниер. Но веднага щом се устроим в Щатите, ще те осведомя и тогава ще можеш да ни навестиш и видиш с очите си, че всичко е наред при нас.
Моля те, татко, обичай ме така, както аз те обичам.
Сърдечни поздрави. Крейг потисна стона, за да не тревожи африканската двойка. Той внимателно сгъна писмото и го пъхна в джоба си. Може би си струва да се препрочете.
Представи си Йън Уодли в леглото с Ан.
— Госпожице — обърна се той към минаващата покрай него стюардеса, — имате ли аспирин?
17.
Белинда Юън, неговата секретарка, го чакаше на изхода от митницата. Той забеляза, че за времето, докато не бяха се виждали, тя не бе изгубила ужасния си вкус към пъстри, крещящи дрехи. Тя беше прослужила при него двадесет и три години, но му се струваше, че ни най-малко не се променяше с времето. Целуна я по бузата. Тя явно се радваше, че го вижда. Почувствува се виновен, защото не беше отговорил на последните й две писма. А и можеше ли да не се чувствуваш виновен, срещайки се с жената, отдала на работа за теб двадесет и три години от живота си?
— Извиках кола, чака ни там — каза Белинда. Тя знаеше по-добре от всеки друг, че вече отдавна не получава онези доходи, които получаваше някога, но щеше да бъде шокирана, ако той кажеше, че могат да вземат и такси. Когато се касаеше за техния престиж, тя ставаше болезнено чувствителна. Вдигаше скандали по телефона, ако узнаеше, че ръкописите, изпратени до кантората от агенти-посредници, са били вече предлагани на друго място.
Денят беше влажен и задушен. Докато чакаха колата, започна да ръми. Крейг се намръщи и оправи шапката на главата си. Гласовете на пасажерите, запълващи частните коли и такситата, му се виждаха груби и дразнещи. Някакво дете плачеше и това му действуваше на нервите. Чувствуваше се уморен, аспиринът не бе му помогнал много.