Дадоха му стая на двадесет и шестия етаж. Отвън имаше мъгла, по стъклата барабанеха дъждовни капки. Зад прозореца се виждаха кулите на небостъргачите — пробляскваха стъкла, редици от слаби светлини в сивата предвечерна мъгла. Стаята бе чиста, хигиенична и безлична, обзаведена не по вкуса на бившата руска аристокрация. Откъм Хадзън се носеха сирени. Нищо в стаята не му напомняше за щастливите времена, когато поставяха пиесата на Бренър. Мина му през ума, че трябва да разбере къде е погребан Бренър и да постави цвете на гроба му.
Разопаковането на куфарите се оказа трудна работа. Летният костюм, с който пристигна от Кан, изглеждаше неподходящ тук, в дъждовния град. Трябваше да позвъни на много хора, но реши да отложи телефонните разговори за друг ден. Всички, с изключение на един. На Брус Томас трябва да позвъни още сега, той го очакваше.
Даде номера на телефонистката. След уморените пискливи гласове на standardistes47 в Кан живият бодър глас на американската телефонистка зарадва слуха му. Когато Томас вдигна слушалката, беше приветлив.
— Ами, знаете ли, че това беше изненада — възкликна той. Да напишете такъв сценарий! Приятна изненада. — Значи Клайн бе говорил с него. — Не зная какво точно ще излезе, но непременно ще излезе нещо. Зает ли сте сега? Искате ли да дойдете при мен?
Томас живееше на Седемдесета улица в Ист Сайд. Мисълта за това, че за да се добере дотам ще трябва да мине през целия град, бе мъчителна.
— По-добре утре, ако нямате нищо против — предложи Крейг. — Този реактивен самолет ме изтощи.
— Разбира се — съгласи се Томас. — Устройва ли ви десет часът сутринта?
— В десет ще бъда при вас. Между другото случайно да знаете телефона на Уодли в Лондон?
Крейг почувствува, че Томас се поколеба.
— Вижте, когато предложих Уодли, още не знаех, че вие сте написали сценария.
— Зная — каза Крейг. — С него говорили ли сте вече?
— Не. Естествено исках да си изясня вашето мнение по въпроса. Но когато Клайн ми каза, че сте съгласен това предложение да се обсъди, аз се опитах да се свържа с него. В Кан го няма, също и на лондонския адрес. Изпратих му телеграма с молба да ми позвъни. За минутка, ей-сега ще ви дам телефона.
Когато се върна на телефона и съобщи на Крейг номера на Уодли, Томас каза:
— Ако го откриете, кажете му, че съм го търсил, може ли? Имате ли нещо против да му изпратя сценария? Изкарах няколко копия на ксерокс. Няма смисъл да идва тук, ако по една или друга причина не желае да работи над ръкописа.
— Струва ми се, че чух някъде, че той и бездруго има намерение да се върне за постоянно в Щатите — съобщи Крейг. Някъде. Когато летеше над Франция към Ламанша и прекрасния Нов свят. Скъпи татко.
— Това е интересно — одобри Томас. — Браво на него. Значи, ще се видим утре. Желая ви приятна вечер. — Симпатичен човек е този Томас. Вежлив, грижлив и възпитан.
Крейг поръча разговор с Лондон и полегна на леглото да чака позвъняването. Когато постави глава на възглавницата, му се зави свят, стаята заплува пред очите му. Много пътувате — бе казала Белинда. Разумна жена. Двадесет и три години на служба. Ужасно му се пиеше, но не можеше да се застави да стане и отиде до банята за чаша вода.
Телефонът иззвъня и той седна. Трябваше да се повдигне бавно, за да не се завърти стаята наново. Телефонистката каза, че номерът в Лондон не отговаря и попита не желае ли да пробва пак след един час.
— Не — отговори той. — Анулирайте поръчката.
Той поседна на края на леглото, докато стаята спря да се върти, после отиде в банята и изпи две чаши вода. Но не прогони жаждата. Стана му студено — хотелът беше с климатична инсталация. Опита се да отвори прозореца, но той се оказа здраво закован. Погледна часовника си. Беше шест и половина. В Кан бе един и половина — началото на идното денонощие. Дълго време беше във въздуха, бе покрил голямо разстояние. Не си спомняше да е изпитвал някога такава жажда. Да имаше сега чаша бира — студена, с лед. Веднага щеше да му стане леко. Или две. Той реши, че следващия път ще прекоси океана с параход. Към Америка трябва да се приближаваш внимателно, крачка по крачка.
Слезе в ресторанта, украсен с театрални афиши. На позната арена съм, помисли си той. Припомни си клаксоните, цвета на пясъка в Сан Себастиан. Седна на бара и си поръча бутилка бира. Изпи половината чаша на един дъх. Болката в тила намаля. Той знаеше, че трябва да хапне нещо, но нищо друго освен бира не искаше. Поръча си втора бутилка и започна да я пие бавно, стараейки се да удължи удоволствието. Допивайки втората бутилка, почувствува приятна лекота в главата. Ресторантът започна да се запълва с посетители и той започна да се опасява от вероятността да срещне някой познат, с когото трябва да разговаря, ще му развалят удоволствието точно сега, когато ще вземе още една бутилка. Но реши да рискува и поръча трета бутилка.