Выбрать главу

Беше около осем часът, когато се върна в стаята. Не му се наложи да разговаря с никого. В този хотел му върви. Съблече се, сложи пижамата, легна и изгаси светлината. Той лежеше, заслушан в носещия се отдолу приглушен шум на града. Отнякъде изпищя сирена, която му напомни, че е в родния си град. Ах, никой няма да почука на вратата ми тази вечер, със съжаление си помисли той, заспивайки.

Събуди се от болка. Стомахът му се свиваше от спазми. Леглото беше мокро от пот. Болката бе остра, режеща — ту се усилваше, ту утихваше. Господи, помисли си той, сигурно такава болка чувствуват жените, когато раждат. Ходеше му се до тоалетната. Светна лампата, внимателно свали краката си на пода, стигна бавно до банята и седна на чинията. Почувствува, че от него рукна поток гореща рядка течност. Болката стихна, но се боеше, че няма да има сили да се добере до леглото. Когато най-накрая стана, беше принуден да се хване с ръка за поставката над умивалника. Течността в клозета беше черна. Пусна водата. По вътрешната страна на краката му потече топла тъмночервена течност. Кръв. И няма възможност да я спре. Той се намръщи от отвращение. Знаеше, че трябва да се изплаши, но чувствуваше само отвращение. Организмът му бе изменил. Взе кърпата и я затисна между краката си. Остави окървавените панталони на пижамата на пода в банята, добра се някак си до леглото и се строполи на него. Чувствуваше се отпаднал, но нямаше болки. За миг му се стори, че всичко това е сън. Погледна часовника си. Беше четири и половина сутринта. Нюйоркско време, спомни си той. Зоната на кръвта. В такъв ранен час не върви да будиш никого. Ако до осем часа кръвотечението не спре, ще извика лекар. Сети се, че няма нито един познат лекар в Ню Йорк. Отмъщението на здравето. Добре, ще измисли нещо утре. Изгаси лампата, затвори очи и се опита да заспи. Сърцето ми във мрака ако спре, душата господ нека… Молитви от детството.

Професорът по психология от колежа на Ан бе видял нещо в почерка му. Дали бе видял тази нощ в Ню Йорк?

После заспа. Спа, без да сънува.

Събуди се напълно безсилен. Но кръвта бе престанала да тече. Часовникът показваше девет без няколко минути. В прозореца светеше бледо, замъглено от мъгла и дим слънце. Градът блестеше в омарата.

Измъкна кърпата между краката си. Докато е спал, кръвта явно е текла още известно време — по кърпата имаше засъхнали парчета съсиреци. Стара, необяснима, пагубна болест. Той стана внимателно, влезе в банята и стоя под топлия душ дълго — не се реши да пусне студената вода. Обличайки се, се чувствуваше разбит, сякаш бе паднал от голяма височина.

Слезе долу и закуси в кафе-сладкарницата в компанията на туристи и търговски пътници. Пи леден портокалов сок с изкуствен вкус. Нямаше го зад прозореца Средиземно море, нямаше я дъщеря му, на масата срещу него не седеше любовница, нямаше ги циничните погледи на сервитьорката. Кафето в неговата родина му напомняше на помия. Той се застави да изяде две препечени филии, за да се подкрепи малко. Нямаше козуначени рогчета, нямаше кифлички. Не беше ли се върнал в неподходяща страна?

Прегледа „Ню Йорк Таймс“. Загубите във Виетнам бяха намалени. Вицепрезидентът бе произнесъл възмутителна двусмислена реч. Беше катастрофирал самолет. Той не бе единственият, който пътуваше толкова много. Критик, за когото никога не бе чувал, критикуваше романист, когото никога не беше чел. Победи и загуби на бейзболни отбори. Някога, когато ходеше да гледа бейзбол, тези отбори още не съществуваха. Един подаващ, който бе почти на годините на Крейг и досега си изкарваше прехраната, хвърляйки малката топка. Известия за смърт. Не познаваше никого от хората, починали вчера. Вече информирал се, той се приготви да започне деня.

Излезе от света на климатичната инсталация и вдъхна въздуха на Ню Йорк. Огледа с поглед тротоара. Помнейки какво беше казала Белинда, се огледа за крадците. Помисли си: „Ако сега извикам, че снощи съм имал кръвотечение, ще се намери ли някой бойскаут, който да ми помогне да взема такси?“ Нямаше двадесет и пет цента, затова даде на портиера цял долар. А едно време портиерите бяха благодарни и за десетцентова монета.