— Хубаво, че дойде — само каза той.
— Ти нали ще оздравееш? — с вълнение попита Ан. Лицето й беше бледо. Не понасяше добре пътуването. Крейг си спомни, че когато беше момиченце, той винаги трябваше да спира колата, защото й прилошаваше.
— Разбира се, че ще оздравея — успокои я той.
— Вчера разговарях с доктор Гибсън — дойдох в болницата веднага щом пристигнахме и те ми казаха, че ще могат да ме пуснат при теб след един ден, но доктор Гибсън не ми каза нито „да“, нито „не“, когато го попитах за теб. Той каза: „Само времето ще покаже.“ Ненавиждам лекарите.
— Той е много добър лекар — възрази Крейг. Изпитваше дълбока симпатия към доктор Гибсън — спокоен, делови, скромен, надежден човек. — Той просто не обича да се представя за пророк.
— Но не може ли поне да бъде малко по-обнадеждаващ! — по детски възкликна тя.
— Явно смята, че това не влиза в неговите задължения.
— Ти не трябва да се правиш на стоик — укори го Ан. — Йън казва, че си стоик. — Ето, вече цитира любовника си, помисли си Крейг. — Той казва, че в наше време такова отношение към живота не допринася никаква полза.
— Налей ми чаша вода, скъпа — помоли Крейг. Не искаше да слуша повече събраните мъдрости на Йън Уодли. Всъщност не му се пиеше, но Ан беше смутена и объркана и Крейг се надяваше, че като я помоли за такава малка услуга, ще съумее да пробие проход в стената на отчуждението, която ги разделяше. Той забеляза, че думата „скъпа“ я зарадва. Той отпи малко.
— Ще имаш още посетители — съобщи тя. — Утре пристига мама и…
— О, господи! Как е узнала?
— Аз й позвъних — призна Ан с виновен вид. — Тя ужасно се разстрои. Ти нали не се сърдиш, че й казах, нали?
— Не — излъга той.
— Човешко е.
— Съгласен съм — нетърпеливо рече Крейг. — Съгласен съм. Човешко е.
— И Гейл идва също — продължи Ан.
— И на нея ли позвъни?
— Да. Направих само това, което считах, че е правилно, татко. Нали не ми се сърдиш?
— Не. — Крейг остави чашата на нощното шкафче, примирено се отпусна на възглавниците и затвори очи, показвайки с това на Ан, че е уморен и иска да остане сам.
— Длъжна съм да ти се извиня. Когато ти писах писмото, така бързах, че нищо не казах за сценария ти. Не зная дали това има някакво значение за теб, но аз съм във възторг от него и трябваше да ти кажа…
— Имала си други неща в главата си.
— Разбира се, ти имаш право да иронизираш — смирено каза тя. — Във всеки случай, аз съм във възторг. Също и Йън. Той искаше да ти го каже.
— Чудесно.
— Той е разговарял вече с господин Томас. Техните мнения за сценария са сходни по много въпроси. Те и двамата са уверени в успеха.
— Чудесно — повтори Крейг.
— Разбира се, господин Томас не знае нищо за мен още. — Тя се поколеба. — Йън се страхува, че ще бъдеш против него заради мен. Имам предвид, против това той да работи над ръкописа. — Тя искаше да чуе какво ще каже Крейг, но той мълчеше. — Аз казах на Йън, че ти си много благороден и няма да се изправиш на пътя му само заради това, че… Тя не се доизказа.
— Аз вече не съм толкова благороден човек, колкото бях миналата седмица — отбеляза Крейг.
— Йън страшно много се нуждае от работата — продължи Ан. — Той казва, че без нея няма да чувствува почвата под краката си. Той е в ужасно положение… Ти няма да му откажеш, нали, татко? — Тя вече го умоляваше.
— Не, няма да откажа — обеща той.
— Така си и знаех. — Тя каза това с тон на малко момиченце, на което татко му е обещал весела извънградска разходка и за което не съществуват ни болници, ни болки, ни кръв. — Йън е долу сега. Той много би искал да дойде тук и да те поздрави. Ужасно се тревожи за теб. Може ли да го извикам? Само за минутка.
— Кажи на Йън да се… — изпсува Крейг.
Ан ахна от изненада. Това беше първият път, доколкото си спомняше, когато беше казал пред нея тази мръсна дума. — О, татко! Как можеш да бъдеш толкова несправедлив? — Тя се обърна рязко и избяга от стаята.
Нищо, тя е вече голяма — успокояваше се Крейг, потъвайки по-дълбоко във възглавниците. — Знае всички думи. Ще се премести в обща стая. Там не пускат посетители.
Още същата вечер го оперираха. Анализите показваха, че се е възобновил вътрешният кръвоизлив, макар че не беше толкова обилен, както онази нощ в хотела. Бавно, опасно, изтощаващо кръвотечение, чийто източник бе невъзможно да се определи.