Ако наистина дойда в Европа, бих искала, ако е възможно, да не се срещам с майка си. Предполагам, че знаеш, че тя е в Женева този месец. Пише ми ужасни писма. Казва, че си невъзможен човек, че искаш да я погубиш, че водиш разпуснат живот, че си в критическата възраст и не помня още какво. Откакто разбра, че употребявам противозачатъчни хапчета, се отнася с мен така, сякаш съм Фани Хил5 или някоя героиня на Маркиз дьо Сад и ако я посетя, вечерите на брега на Женевското езеро ще бъдат много тягостни за мен.
Твоята любима дъщеря, Маршиа, ми пише рядко от Аризона. Казва, че там й е хубаво, само не може да се справи с теглото си. До Аризонския уннверситет явно не достига никакъв нов повей, животът там и сега прилича на онези стари мюзикъли за студенти с техните детски лудории и бой с възглавници, които показват по телевизията в «Програма след полунощ». Казва, че трупа килограми, защото яде принудително, тъй като нашето щастливо семейно огнище е разбито. И тук Фройд — той е проникнал даже в кафе-сладкарниците.
Виждам, че се получи много весело писмо, но на мен, татко, хич не ми е весело.
Крейг въздъхна и постави писмото на масата. Ще отида някъде, където няма нито адрес, нито поща, нито телефон, помисли си той. Интересно, как ли щяха да му изглеждат сега писмата, които беше изпращал на родителите си по време на войната. Но ги изгори след смъртта на майка си, когато ги откри в един сандък, грижливо завързани.
Взе жълтите листове на Гейл МакКинън. Защо да не прочете наведнъж всичко, преди да е започнал денят.
Излезе с листовете на балкона на слънце и седна на едно от креслата. Ако тази разходка до Кан се окаже безрезултатна, ще има поне тен.
„По-нататък — прочете той: — Държи се официално, не понася фамилиарничене. Малко старомодният смокинг, в който се появи на приема, даден след вечерната прожекция в балната зала близо до Зимното казино, му придаваше прекалено строг, отчужден вид. В разгорещената атмосфера в залата, където възторженият израз на приятелски чувства е правило в играта, където мъжете се прегръщат, а жените целуват хора, които едва познават, неговата коректност смразява. Той с никого не говори повече от пет минути и непрекъснато се движеше из залата, но не неспокойно, а хладно и с достойнство. На приема присъствуваха много красиви жени, а сред тях имаше поне две, с които е било свързано името му някога. И двете дами, облечени великолепно и възхитително вчесани, много искаха (така поне се струваше на автора на тези редове) да го задържат при себе си, но той и на тях отдели само по пет протоколни минути и продължи да се движи из залата.“
Свързано, сърдито си помисли той. С които името му някога е било свързано. Някой я снабдява с информация. Някой, който добре ме познава и който не ми е приятел. Крейг бе видял Гейл МакКинън на приема на другия край на залата и й бе кимнал, но не бе забелязал, че е вървяла по петите му.
„Това, че не е постъпил в колеж, се обяснява не с материалното положение на семейство Крейг, тъй като те са били сравнително добре обезпечени. Бащата на Крейг, Филип, до смъртта си, т.е. до 1946 година, е бил завеждащ финансовия отдел на няколко бродуейски театри и въпреки че кризата през трийсетте години се е отразила несъмнено на финансовото му положение, той положително е имал средства да изпрати единствения си син в колеж, когато е станал на години за кандидатствуване. Но скоро след Пърл Харбър Крейг предпочел да отиде на военна служба. Макар че в армията прослужил почти пет години, стигайки до чин сержант техник, не е бил удостоен с никакви награди освен отличията за участие в операции.“
На това място имаше звездичка, обозначаваща забележка. Долу, под друга звездичка, той прочете:
„Уважаеми господин К., всичко това е ужасно скучно, но докато вие не се разкриете, нищо друго не ми остава, освен да събирам факти. Когато дойде време да ги сглобявам, ще подложа материала на безпощадна обработка, така че читателят да не заспи от скука.“