Выбрать главу

В главата му се завъртя тревожната мисъл, че някога е виждал този образ на девойка, озарена от слънцето на фона на морето. Не знаеше дали това го очарова, или го радва.

Тя се наведе — не съвсем грациозно, дългите й коси закриха лицето и той видя магнетофон до краката й. Докато тя се навеждаше, той неволно обърна внимание на меката заобленост на корема над розовите бикини и на пищните бедра, с изскочилите, както при подрастващите, тазобедрени стави. Той не можеше да си обясни защо се беше загрозила вчера сутринта с онази глупава, прекалено широка риза и тези неестествено големи тъмни очила, скриващи цялото й лице.

— Тя ме интервюира — рече Мърфи. — Против волята ми.

— Да, от само себе си се разбира — каза Крейг. Мърфи беше всеизвестен с това, че даваше интервюта на всеки и отговаряше на всякакви въпроси. Той беше висок, едър и широкоплещест шейсетгодишен мъж, с гъста боядисана черна коса, обветрено лице и живи хитри очи, грубоват, простодушен и непринуден като всички ирландци. Сред кинодейците имаше репутация на един от най-неотстъпчивите посредници и това се отразяваше много благотворно както на неговото собствено финансово положение, така и на положението на неговите клиенти. С Крейг не бе подписвал договор — тяхното съглашение беше скрепено само с едно ръкостискане, но беше представял неговите интереси в продължение на повече от двадесет години. Откакто Крейг престана да прави филми, те се срещаха много рядко. Бяха приятели. Но не толкова близки, с горчивина си помисли Крейг, колкото бяхме тогава, когато нещата при мен вървяха добре.

— Как са дъщерите, Джес? — попита Соня.

— По последни сведения, и двете са добре. Доколкото могат да бъдат добре момичета на тяхната възраст. Маршиа, чувам, била напълняла.

— Ако не ги арестуват за употреба или притежание на наркотици, считай, че си щастлив баща — пошегува се Мърфи.

— Аз се считам щастлив баща — каза Крейг.

— Много си бял — каза Мърфи. — Сложи си плувки и се попечи малко.

Крейг погледна изпод око към стройното загоряло тяло на Гейл МакКинън.

— Не, благодаря. Моят плажен сезон не е започнал още. Соня, хайде да се поразходим, те нека си довършат интервюто на спокойствие.

— Интервюто свърши — каза Гейл МакКинън. — Той говори половин час.

— Съобщи ли й нещо интересно? — обърна се Крейг към Мърфи.

— Ако имаш предвид дали съм използувал мръсни думи, не съм.

— Господин Мърфи даде много съдържателно интервю каза Гейл МакКинън. — Той каза, че киноиндустрията е банкрутирала. Не са останали нито пари, нито таланти, нито смелост.

— Такова изявление може много да ти помогне при сключване на поредния договор — каза Крейг.

— Хич не ми пука — махна с ръка Мърфи. — Аз съм си взел своето. От какво да се страхувам? Мога, когато имам настроение, да си позволя удоволствието да казвам истината. Ето например ще се снима филм, който се финансира от апахите. Що за работа ще е това да чакаш индианци-апахи да одобряват сценария. Поръчахме раци за обяд. Имаш ли нещо против?

— Не.

— А вие? — обърна се той към момичето.

— Обожавам раци — отговори тя.

Значи ще остане и за обяд, помисли си Крейг. Той седна на едно от сгъваемите брезентови столчета с лице към нея.

— Тя — Мърфи посочи с палец към момичето — само за теб разпитваше. И знаеш ли какво й казах? Казах й, че един от пороците на киноиндустрията сега е, че пропъжда хора като теб.

— За първи път чувам, че съм пропъден — каза Крейг.

— Разбираш какво искам да кажа с това, Джес. Киното е престанало да те привлича. Каква е разликата?

— Той много ви хвали — каза Гейл МакКинън. — Чак да се изчервиш от удоволствие.

— Той е мой агент — каза Крейг. — Нима очаквате от него нещо друго? Но искате ли да знаете какво казваше за мен майка ми, когато беше жива?

— Разбира се. — Момичето посегна към магнетофона. — Да го включа ли?

— Не сега. — Той забеляза на устните й лека усмивка. Тя отново сложи тъмните си очила, които придаваха на лицето й отчужден, недоброжелателен вид.