— Гейл каза, че имаш каменно сърце — забеляза Мърфи. Той беше свикнал да се обръща към момичетата на малко име, даже и когато току-що се бе запознал с тях. — Защо не й дадеш възможност?
— Когато имам какво да кажа, тя ще бъде първата, която ще го чуе.
— Това е вече обещание, господин Крейг — зарадва се момичето.
— Ти хубаво правиш, че пазиш мислите за себе си, Джес каза Соня. — Вече цял половин час слушам ораторствуването на мъжа си и ако можех, щях да му затворя устата с тапа.
— И това ми било съпруга — каза Мърфи, но в тона му звучеше нежност. Те бяха женени от двадесет години и ако някога се караха, то не беше пред хора. Преимуществото на късните бракове, помисли си Крейг.
— Хората задават твърде много въпроси — каза Соня. Тя говореше със спокоен, майчински тон. — И други хора много често им отговарят. Що се отнася до мен, ако тази мила госпожица ме попита откъде съм купила това червило, аз и това няма да й кажа.
— Госпожо Мърфи, откъде си купувате това червило? — попита Гейл МакКинън.
Всички се засмяха.
— Слушай, Джес — предложи Мърфи, — хайде да се разходим с тебе до бара и да оставим жените сами. Нека позлословят малко преди обяда. — Той стана, Крейг също.
— И на мен ми се пие нещо — каза Соня.
— Ще кажа на сервитьора да ти донесе. А вие, Гейл? Какво желаете?
— През деня не пия — отговори момичето.
— По мое време журналистите бяха други каза Мърфи. — И в бански костюми не изглеждаха така.
— Стига си флиртувал, Мърф — заяде го Соня.
— Зеленооко чудовище — Мърфи целуна жена си по челото. — Да вървим, Джес. Време е за аперитив.
— Не повече от две — напомни Соня. — Не забравяй, че си в тропика.
— Щом се наканя да пия, на жена ми й се струва, че тропикът започва от самия Лабрадор — каза Мърфи. Той хвана Крейг под ръка и го поведе по покритата с плочки пътечка към бара.
Пред една от плажните кабини лежеше по корем върху дюшека дебела жена. Тя се беше разкрачила сладострастно на слънцето.
— Я-я — промърмори Мърф, вперил поглед в жената. — Опасен бряг, приятелю.
— И аз си помислих същото — призна си Крейг.
— Това момиче се е насочило към теб. Ех, да имах твоите четиридесет и осем!
— Тя не се е насочила към мен за това.
— Опита ли?
— Не.
— Послушай съвет от стареца. Опитай.
— Как, за бога, се озова при теб? — попита Крейг. Винаги го отвращаваха откровените разговори на Мърфи за секса.
— Много просто. Тя ми позвъни тази сутрин по телефона и аз й казах: елате. Аз не съм като някои мои приятели. Не страдам от престорена скромност. А когато видях как изглежда, попитах я не си ли носи бански костюм.
— И тя си го носеше.
— Съвсем случайно. — Мърфи се засмя. — Аз не тичам по фусти — Соня знае това, — но много обичам да бъда в компанията на симпатични млади момичета. Невинна старческа слабост.
Бяха вече стигнали до малкия павилион. Сервитьорът стана, когато те се приближиха.
— Bonjour, Messieurs.9
— Une gin fizz рer la donna сabana numero quarante due, рer favore10 — поръча Мърфи. През войната беше живял в Италия и там се бе научил да говори малко италиански. Това беше единственият чужд език, който знаеше, освен английски, и щом напуснеше Америка, независимо от това в коя страна беше, натрапваше своя италиански на местното население. Крейг се възхищаваше от вежливата самонадеяност, с която Мърфи налагаше на чуждите хора своите привички.
— Si, si, signore — каза сервитьорът с усмивка, предизвикана или от акцента на Мърфи, или от предвкусването на евентуалния голям бакшиш, който този клиент можеше да остави.
На път за бара минаха покрай плувния басейн, който беше в скалите над морето. На края на басейна беше застанала млада русокоса жена и наблюдаваше как едно малко момиченце се учи да плува. Цветът на косите на момиченцето беше същият и беше явно, че са майка и дъщеря. Майката даваше съвети на език, непознат на Крейг. Гласът й беше ласкав и насърчаващ, с нотки на смях. Кожата й току-що бе започнала да розовее от слънцето.
— Датчанки са — каза Мърфи. — Чух на закуска. Трябва да отида в Дания някой ден.
Встрани от стълбата, водеща към морето, лежаха по корем на надуваеми дюшеци две момичета. Бяха си махнали сутиените, не желаейки по красивите им млади гърбове да останат издайнически бели ивици. Кафявият загар на гладката кожа придаваше особена привлекателност на задничетата им и дългите им крака. Бикините им бяха само една символична отстъпка пред общественото благоприличие. Момичетата приличаха на два прясно изпечени хляба — топли, апетитни, хранителни. Между тях беше седнал млад мъж Крейг позна в него актьор, когото бе гледал в два-три италиански филма. Актьорът, също толкова загорял, беше с теснички плувки. Беше слаб, но мускулест и на гладките му гърди висеше религиозен амулет на златна верижка. Той беше чернокос красавец, великолепно животно с много бели зъби, които оголваше в хищна като на леопард усмивка.