Крейг въздъхна и каза:
— Още една чаша, моля. — Цял живот се е подчинявал на етикета, на който майка му го бе учила.
Сервитьорът нагласи масичката и постави два стола.
— Момент — каза той и отиде да вземе втора чаша.
— Седнете, моля, госпожице МакКинън — предложи й Крейг, надявайки се момичето да усети иронията, скрита в подчертано любезния тон.
С едната ръка държеше стола й, а с другата придържаше халата си. Всичко това явно я забавляваше. Поне така изглеждаше, доколкото можеше да се прецени по лицето й, от носа надолу. Тя се отпусна на стола, а торбата остави на пода до себе си.
— А сега, ако позволите — каза той, — ще отида да облека нещо по-подходящо за случая.
Той взе ръкописа от бюрото, пъхна го в чекмеджето (реши да не прибира смокинга и ризата) и влезе в спалнята, като затвори плътно вратата зад себе си. Изсуши косата си и я среса назад, прекара ръка по брадата. Дали да се избръсне? Отказа се. Облече бяла тенисфланелка и сини памучни панталони, на краката си нахлузи мокасини. Хвърли бърз поглед в огледалото. Не хареса бялото на очите си потъмняло до цвета на слонова кост.
Когато се върна в хола, момичето сипваше кафето.
Той мълчаливо изпи портокаловия сок. Момичето сякаш нямаше намерение да си ходи. С колко жени съм сядал досега на закуска с надеждата, че ще мълчат, помисли си той.
— Кифличка? — предложи Крейг.
— Не, благодаря. Закусила съм.
Зае се с препечения хляб, радвайки се, че всичките му зъби са си на място.
— Е — каза момичето, — приятелска атмосфера, нали? Гейл МакКинън и господин Джеси Крейг в минута на отдих сред бесния водовъртеж на Кан.
— Вижте… — започна той.
— Искате да кажете, че вече мога да ви задавам въпроси?
— Не, искам да кажа, че имам намерение аз да ви задавам въпроси.
— Работя в радиото. На хонорар — каза тя, поднасяйки чашата към устните си. — Правя петминутни репортажи за някои хора за една агенция, която ги продава на частни радиостанции в Америка.
— За какви хора?
— За интересни хора. Поне агенцията ги счита интересни. — Тя говореше монотонно и бързо, сякаш й бяха омръзнали тези въпроси. — За кинозвезди, режисьори, художници, политици, престъпници, атлети, автомобилни състезатели, дипломати, дезертьори, за хора, които вярват, че хомосексуализмът и марихуаната трябва да се узаконят, за детективи, директори на колежи. Да изброявам ли още?
— Не. — Крейг наблюдаваше как му наливаше кафе. Домакиня!
— Казахте, че сте на хонорар. А през останалото време?
— Опитвам се да пиша интервюта за списанията. Дълбая в душите. Защо се намръщихте?
— Дълбаете в душите… — повтори той.
— Да. Ужасен жаргон. Човек свиква с него. Няма вече да го чуете от устата ми.
— Сутринта не е загубена напразно — отбеляза Крейг.
— Интервюта като тези, които печатат в „Плейбой“. Или като тези на Фалачи, оная, по която стреляха войниците в Мексико.
— Чел съм някои нейни работи. Тя довърши Фелини. Също и Хичкок.
— Може би те сами се довършиха.
— Трябва ли да го разбирам като предупреждение?
— Както желаете.
В това момиче имаше нещо обезпокояващо. Струваше му се, че от него се очакваше не просто интервю, а нещо повече.
— Този град — каза той — сега е наводнен от орди, жадуващи за реклама, от хора, които умират да бъдат интервюирани. И вашите читатели, които и да са те, мечтаят да узнаят нещо за тях. За мен не са чували от години. Защо дойдохте точно при мен?
— Ще ви кажа някой друг път, господин Крейг. Когато се опознаем по-добре.
— Ако беше преди пет години — отбеляза той, — щях отдавна да съм ви изхвърлил от стаята.
— Ето защо не бих се и опитала да ви интервюирам преди пет години. — Тя се усмихна и отново заприлича на кукумявка.
— Вижте какво — покажете ми някои от вашите статии, които сте писали за други хора. Ще ги прочета и ще реша дали си струва да имам работа с вас.
— О, това не мога да направя — отговори тя.
— Защо?
— Не съм публикувала нито една. — Тя се подсмихна, сякаш беше много доволна от това, което каза. — Вие ще бъдете първият.
— За бога, не ми губете повече времето. — Той се изправи.
Тя продължаваше да седи.
— Аз ще задавам такива очарователни въпроси, а вие ще давате такива очарователни отговори, че редакторите ще се надпреварват да публикуват статията ми.