— Интервюто приключи, госпожице МакКинън… Надявам се, че ще ви хареса на Лазурния бряг.
Тя пак не мръдна.
— Ще ви бъда само от полза — рече момичето. — Аз мога да ви помогна.
— Защо мислите, че ми е необходима помощ?
— През всичките тези години не сте идвали на фестивал в Кан, но пускахте филм след филм. А сега, когато името ви не се е появявало на екрана от 1965 година, пристигате, настанявате се в голям апартамент, появявате се всеки ден във фестивалната зала, на терасата, на коктейли. Значи нещо ви е необходимо тази година. Каквото и да е то, една, сензационна статия за вас би могла да бъде това, което ви е необходимо, за да постигнете целта си.
— Откъде знаете, че за първи път идвам на фестивала?
— Аз зная много неща за вас. Подготвих се предварително.
— Губите си времето напразно. Страхувам се, че ще трябва да ви помоля да напуснете. Предстои ми тежък ден.
— С какво ще бъдете зает? — Тя предизвикателно взе кифличка и отхапа малко от нея.
— Ще лежа на плажа и ще слушам как шумят вълните, които идват от Африка. Ето ви един от очарователните отговори, които бих могъл да ви дам.
Момичето въздъхна като майка, която търпи капризите на непослушното си дете.
— Добре — каза тя. — Макар че това е против принципите ми, ще ви дам да прочетете нещо. — Тя посегна към торбата си и измъкна пачка жълти листове с машинописен текст. — Ето — подаде му тя листовете.
Той продължаваше да стои с ръце отзад.
— Престанете да се вдетинявате, господин Крейг — каза тя остро. — Прочетете го. Отнася се за вас.
— Мразя да чета каквото и да е, отнасящо се за мен.
— Не лъжете — ядоса се тя отново.
— По много очарователен начин се умилквате около хората, които евентуално ще интервюирате — каза той. Взе обаче листовете и отиде до прозореца, където светлината беше по-добра — в противен случай трябваше да сложи очила, за да може да чете в затъмнената стая.
— Ако ще правя интервюто за „Плейбой“ — обясни тя, това, което четете, ще бъде встъпителната част, а после ще следват самите въпроси и отговори.
Момичетата от „Плейбой!“ — помисли той — поне си оправят косите, преди да се представят.
— Имате ли нещо против да си налея още кафе? — попита тя.
— Разбира се, моля. — Започна да чете. Чуваше потракването на чайника при допира с ръба на чашата.
„За широката публика, прочете той, думата «продуцент» означава обикновено нещо несимпатично. В нейните представи типичният кинопродуцент е пълен мъж от еврейски произход, с пура в уста, със странен речник и неприятно влечение към млади актриси. Незначително малцинство хора, които са под влиянието на романтично-идеализирания образ на покойния Ървинг Талбърг от незавършения роман на Скот Фицджералд «Последният магнат», си го представят като необикновено надарена, тайнствена личност, великодушен Свенгали, полумагьосник, полуполитик, удивително приличащ на самия Скот Фицджералд в най-привлекателните моменти от живота му. Разпространеният образ на театралния продуцент е по-малко колоритен. Него по-рядко си го представят като евреин или вулгарен човек, но той не предизвиква всеобщо възхищение. Ако има успех, завиждат му като на щастливец, който един ден случайно взема пиеса, търкаляща се на бюрото му, и който отначало с много мъки успява да събере пари за финансиране на постановката, а след това леко и свободно се движи към слава и богатство, използувайки таланта на артистите и художниците, чиято работа най-често разваля в стремежа си да задоволи интересите на бродуейския пазар. Колкото и да е странно, в балета, едно сродно изкуство, с почит се ползуват тези, които я заслужават. Дягилев, който, както е известно, никога не е танцувал, никога не е бил хореограф, нито пък някога е рисувал декори, навсякъде е признат за голям новатор в модерния балет. Въпреки че Голдуин (евреин, слаб като щека, без пура в устата), Занук (не е евреин, пуши пури, строен), Селзник (евреин, пълен, пуши цигари) и Понти (италианец, пълен, не пуши пури) не са това, което списания като «Коментъри» и «Партизан ревю» наричат творчески личности в изкуството, на което служат, филмите, които те са направили и които ясно отразяват тяхната индивидуалност, влияят върху начина на мислене и съзнанието на зрителите от цял свят и безусловно доказват, че посвещавайки се на този вид дейност, тези хора са имали нещо повече от късмет, пари или покровителството на влиятелни роднини.“