Е, помисли си той без особен възторг, с граматиката е добре. Учила е някъде. Но още не можеше да преодолее раздразнението от безцеремонния й маниер, с който му разстрои сутринта и още повече — от нейната невъзмутима увереност, че той ще се подчинява покорно. На Крейг му се искаше да не чете повече жълтите листове и да й заповяда да напусне стаята, но суетността му бе събудена и бе обхванат от желание да узнае кое място заема името му в този списък от герои. Искаше му се да се обърне и да я огледа по-внимателно, но се въздържа и продължи да чете.
„Казаното по-горе намира още по-голямо потвърждение в американския театър. През двайсетте години Лорънс Лангнър и Тери Хелбърн разкриха нови хоризонти за драмата с техния «Гилдтиътър», а в четиридесетте години, като продължаваха да работят като продуценти, а не като режисьори или драматурзи, създадоха «Оклахома» — спектакъл, който преобразува музикалната комедия, — най-американската от театралните форми. Клърман, Страсбърг и Крофорд, ръководещото трио на «Груптиътър», се считаха по право за режисьори-постановчици, обаче главната им заслуга се състои в избора на проблемни пиеси и създаване на система за обучение на актьорите на колективна игра.“
Не ме излъга, помисли си Крейг. Наистина се е подготвила предварително. Тя дори не е била родена, когато е било всичко това. Той вдигна глава.
— Мога ли да ви задам един въпрос?
— Разбира се.
— На колко години сте?
— На двадесет и две — отговори тя. — Има ли това някакво значение.
— Разбира се, че има значение. — Той продължи да чете по-нататък с неволно уважение.
„Могат да се припомнят имената и на някои наши съвременници, но не е необходимо да се търсят нови потвърждения. Почти винаги е имало хора, независимо от това как са се казвали, които са се нагърбвали със задачата да събират таланти за фестивалите, на които Есхил е съперничел на Софокъл. Бърбидж например се погрижил театър «Глобус» да се развива успешно, след като Шекспир му занесъл да прочете «Хамлет». В този дълъг почетен списък се нарежда и името на Джеси Крейг.“
Дръж се, помисли си. Сега започва.
„През 1946 година, продължи да чете той, Джеси Крейг, тогава двадесет и четири годишен, привлече вниманието на зрителите с «Пехотинецът» — едно от малкото драматични произведения за Втората световна война, издържали изпитанието на времето. През периода от 1946 до 1956 година Крейг е бил продуцент на още десет пиеси и дванадесет филма, значителна част от които са имали, както касов успех, така и успех сред критиката. След 1956 година нито на сцената, нито на екрана не се е появала негова работа.“
Телефонът иззвъня.
— Извинете — каза той и вдигна слушалката. — Крейг на телефона.
— Събудих ли те?
— Не. — Той погледна момичето предпазливо. Тя се сви на стола, така смешна в голямата си риза.
— Сънува ли ме в сладострастни пози тази ужасна нощ?
— Не си спомиям.
— Свиня. Развличаш ли се там?
— Да.
— Още един път си свиня — каза Констънс. — Сам ли си?
— Не.
— А!
— Не е това, което си мислиш.
— Както и да е. Не можеш ли да говориш с мен в момента?
— Не съвсем. Как е Париж?
— Страшна жега. А французите, както обикновено, са непоносими.
— Откъде звъниш?
— От службата.
Той си я представи в малката тясна стаичка на улица „Марбьоф“, където винаги се тълпяха младежи и девойки, приличащи по-скоро на гребци, прекосили Атлантическия океан в лодки, отколкото на студенти-туристи, пристигнали тук с товарни и пасажерски параходи или със самолети. Нейната работа се състоеше в това, да им урежда екскурзии из страната. Тя беше отзивчива към всеки посетител, по-млад от тридесет години, в какъвто и вид да се появеше, но само след едно-две всмуквания на марихуана ставаше театрално от стола и като сочеше яростно към вратата, прогонваше всички навън.
— Не се ли боиш, че те подслушват? — попита той.
Понякога Констънс подозираше, че телефонът се подслушва от френските данъчни власти, от американската служба за борба с наркотиците или от бивши любовници — високопоставени дипломати.
— Не казвам нищо, което французите не знаят. Те се гордеят със своята непоносимост.
— Как са децата?
— Нормално. Хубаво съчетание — тя с ангелски характер, а той същински дявол.