— Да.
— Аз ще бъда безмълвна като звездна нощ. — Тя потъна в стола, облегна се назад и преметна крак върху крак. Краката й се оказаха чисти. Той си припомни колко пъти се бе налагало да напомня на дъщерите си да сядат изправени, но те продължаваха да се изтягат в креслата. Изкривено поколение. Той взе жълтите листове, които беше оставил, докато говореше по телефона, и продължи да чете.
„МакКинън взе интервюто от Крейг в хола на неговия апартамент в хотел «Карлтън» (сто долара на вечер) — розова, натруфена сграда, резиденция на знаменитостите, пристигнали за филмовия фестивал в Кан. Крейг е висок, строен, сух мъж с бавни движения. Гъстата сребрееща коса, оставена дълга, е небрежно сресана назад, открива челото — насечено от дълбоки бръчки. Очите му са светлосиви, студени и хлътнали. Той е на четиридесет и осем години сега и точно на толкова изглежда. Погледът му е прикрит, клепачите са обикновено притворени. Човек добива впечатлението за часови, който наблюдава от високо бойното поле през тесен отвор на крепостната стена. Гласът му е дрезгав, говори бавно, следите от родния нюйоркски говор не са заличени напълно. В обръщенията си е старомоден, сдържан, учтив. Неговият стил на обличане, — в сравнение с крещящо натруфената публика в този град, е умерен. Той може да бъде взет за харвардски професор по литература, прекарващ лятната си ваканция в щата Мейн. Не може да се каже, че е красив — лицето му е твърде скучно и сурово, а устните — тънки и неизразителни. Сред знаменитостите, събрани в Кан, има доста хора, които или са работили за него, или с него. Посрещат го топло навсякъде, където се появи — той, изглежда, има много познати, но не и приятели. Първите две от трите вечери, прекарани на фестивала, вечеря сам. И двата пъти изпи три чаши мартини преди ядене и бутилка вино с вечерята без каквито и да било признаци за напиване.“
Крейг поклати глава и остави жълтите листове на библиотеката до прозореца. Оставаха да прочете още три-четири страници.
— Какво има? — попита момичето. Тя го беше наблюдавала внимателно. Докато четеше, той се стараеше да запази равнодушен вид, защото усещаше втренчения й поглед през тъмните очила. — Намерихте някаква глупост?
— Не — отговори той. — Намирам героя ви за несимпатичен.
— Четете нататък. После ще стане по-добър. — Тя се изправи приведена. — Ще ви оставя текста. Зная колко трудно е да се чете в присъствието на автора.
— По-добре си вземете тези неща — посочи той към купчината листове. — Всеизвестно е, че губя ръкописи.
— Не се безпокойте — успокои го момичето. — Имам копие.
Отново иззвъня телефонът. Крейг вдигна слушалката.
— Крейг на телефона. — Той погледна момичето и съжали, че отново произнесе тази фраза.
— Приятелю — обади се гласът от другия край.
— Здравей, Мърф, откъде звъниш?
— От Лондон.
— Как е там?
— Издъхва — каза Мърфи. — Няма да мине и половин година и ще почнат да превръщат местните студии в хранителни пунктове за черни ангуски бикове. Как е там при вас?
— Студено и ветровито.
— Би трябвало да е по-добре, отколкото тук. — Мърфи обикновено говореше толкова високо, че всички в стаята го чуваха. — Променям плана си — ще летим довечера, а не следващата седмица. Ще се настаним в „Отел Дю Кап“. Можеш ли да обядваш утре с нас?
— С удоволствие.
— Чудесно — зарадва се Мърфи. — Соня те поздравява.
— И ти я поздрави.
— Не казвай на никого, че пристигам. Искам да си почина няколко дена. Не идвам в Кан, за да разговарям с лигавите италианци по три пъти на ден.
— Можеш да разчиташ на мен — каза Крейг.
— Ще позвъня в хотела — обеща Мърфи — и ще поръчам да изстудят виното в лед.
— Бях решил да не пия днес — каза Крейг.
— В никакъв случай, приятелю. До утре.
— До утре — каза Крейг и затвори телефона.
— Неволно подслушвах — обади се момичето. Това беше вашият агент, нали? Брайън Мърфи?
— Откъде знаете толкова много? — попита Крейг. Гласът му прозвуча по-рязко, отколкото желаеше.
— Всеки знае кой е Брайън Мърфи — отговори момичето. — Как мислите, ще се съгласи ли да говори с мен?
— Ще трябва да го попитате сама — каза Крейг. — Аз не съм му агент, той е на служба при мен.
— Мисля, че ще се съгласи. Разговарял е с всички други. Впрочем да не бързаме. Ще видим как ще се стекат обстоятелствата. Би било добре да мога да послушам за час два вашия разговор с него. Всъщност най-добрият начин да взема интервю е да ми позволите да се навъртам около вас за няколко дни. Ще бъда в ролята на мълчалива поклонница. Можете да ме представите като ваша племенница, секретарка или любовница. Ще облека рокля. Имам отлична памет и за да не ви смущавам, няма да си водя никакви бележки. Само ще слушам и наблюдавам.