— Много ви моля, госпожице МакКинън, не бъдете толкова настоятелна — каза Крейг. — Спах лошо тази нощ.
— Добре — съгласи се тя. — Няма да ви безпокоя повече тази сутрин. Ще си отида, а вие прочетете останалото и го обмислете. — Тя преметна торбата през рамо. Движенията й бяха резки, не момичешки. Сега не бе приведена. — Аз ще бъда наоколо. Навсякъде. Където и да отидете, ще виждате Гейл МакКинън. Благодаря за кафето. Можете да не ме изпращате.
Тя излезе, преди той да успее да протестира.
2.
Крейг крачеше бавно напред-назад. Стаята не му харесваше. Тази стая бе за лекомислени гости на хотела, чийто единствен проблем сутрин е дали да отидат да се изкъпят и в кой ресторант да обядват. Затвори бутилката и я постави в едно шкафче. Взе дрехите си и изпотената полупразна чаша с уиски, отиде в спалнята и тръшна дрехите на леглото, на което беше спал. Чаршафите и одеялата бяха омотани на кълбо — той спеше неспокойно нощем. Второто легло беше непокътнато. Дамата, за която камериерката беше сметнала за необходимо да го приготви, беше спала другаде. То придаваше на стаята тъжен и неуютен вид. Отиде в банята, изпразни чашата в мивката и я изплакна. Привиден ред.
Върна се в хола, изнесе масичката с остатъка от закуската в коридора, влезе и заключи вратата след себе си.
На бюрото бяха разхвърляни купчина брошурки и кино реклами. Той изхвърли всичките в кошчето за боклук. Нечии надежди, лъжи, талант, алчност.
Писмата лежаха захвърлени на масата до ръкописа на госпожица МакКинън. Реши да се заеме първо с тях. Нямаше какво да се прави, трябваше да ги прочете, а и да отговори. Отвори писмото от счетоводителя. Най-напред най неотложното. Тази главна грижа — данъците върху дохода.
„Драги Джес, пишеше счетоводителят, боя се, че ревизията за 1966 година няма да мине гладко. Данъчният инспектор, голям негодник, пет пъти идва в кантората. Пиша ти това писмо от къщи, на собствената си пишеща машина, така че няма да има копие, а теб съветвам да го изгориш, след като го прочетеш.
Както знаеш, наложи се да отложим временно ревизията на доходите за 1966 година в установения тригодишен срок. Тази същата година си спечелил за последен път голяма сума пари и Брайън Мърфи ги е завел по документи на европейска компания, защото по-голямата част от филма беше сниман във Франция. Всички считаха, че операцията е правилна, защото на парите, които вашата компания взе в заем срещу бъдеща печалба, се гледаше не като на обикновен доход, а като прираст на основния капитал. И тъй, данъчното бюро оспорва законността на тази операция, а инспекторът е истински копой.
И още нещо (това да си остане между нас), този човек ми се вижда мошеник. Той ми даде да разбера, че ако се свържеш с него, той ще оформи декларацията в най-приемлив вид. Срещу възнаграждение. Намекна, че осем хиляди биха го устроили.
Сам знаеш че подобни сделки не са по вкуса ми. Ти също, както ми е известно, не си се занимавал никога с такива фокуси, но все пак реших, че трябва да те уведомя за положението. Ако решиш да предприемеш нещо, добре ще е да дойдеш тук по-скоро и да преговаряш с този мошеник. И не ме посвещавай в този разговор.
Би могъл да се обърнеш към съдебните инстанции и, почти сигурно, ще спечелиш делото, тъй като всичко е почтено и честно и никой съд няма да се противопостави. Длъжен съм обаче да те предупредя, че съдебните разноски вероятно ще възлязат на около 100 000 долара. Освен това вестниците, имайки предвид твоята известност и репутация, ще вдигнат голям шум и ще представят делото така, сякаш те съдят за неплатени данъци.
Струва ми се, че можем да се договорим с този мошеник и да се отървем с данъци около 60 — 75 хиляди. Така че моят съвет е да дойдеш да преговаряш и уредиш нещата бързо, а загубите ще компенсираш за година-две.
Когато отговориш, изпрати писмото на домашния ми адрес. Имам много хора в кантората и човек никога не знае на кого може да се довери. Да не говорим за това, че и правителството е склонно да отваря пощата в наши дни.
Ще ги компенсираш за година-две, помисли си Крейг. Явно, че в Калифорния сега е слънчево.