Гризман попита защо. Ричър му обясни, че предпочита да свършат работа, преди хората от НАТО да са се намесили и да поискат парче от тортата. Реши, че Гризман ще интерпретира думите му като възможност да се окичи със слава и да получи признание. Нищо чудно шефът на следователите да искаше да се кандидатира за кмет някой ден.
Гризман предаде на патрулния полицай какво трябва да направи.
— Да огледаме района — предложи Ричър.
Гумите на мерцедеса затракаха първо по паважа, а после по железния мост, чиято метална платформа заскърца. След моста отново започна паваж и пътят се раздвои, като ги изправи пред възможността да тръгнат по два различни пътя. Единият следваше брега на реката, а другият заобикаляше от другата страна.
— Накъде? — попита Гризман.
— Задната улица — отвърна Ричър.
От време на време срещаха признаци на живот. Механик, който заваряваше ламарините на спортен автомобил в гараж с широко отворени врати. Продавач на електроника. Но като цяло кварталът пустееше. Това бе очевидно. Разстоянието от единия до другия край бе три километра и по-оживените работилници или магазини се брояха на пръстите на ръцете.
— Да се върнем и да огледаме централната една трета, а? — попита Гризман.
— Мисля, че там ще открием Уайли — кимна Ричър.
Гризман подмина празна товарна рампа и се насочи обратно към кейовете. Централната една трета бе дълга километър. Около две трети от милята. И толкова широка. Колкото търговската зона на някой по-голям град.
Уайли бе някъде там.
— Откъде искаш да започнем? — попита Гризман.
— Постави се на негово място. Трябва да скрие микробуса. Какво вижда? Къде отива?
Гризман намали и зави между два склада по тясна уличка, която преливаше в обширен площад, а от двете ѝ страни се нижеха складове с тесни дървени врати.
— Не е тук — каза Ричър. — Поради неизвестна за нас причина Уайли е наел второ превозно средство, микробус, след като вече е разполагал с камиона. Трябва да скрие някъде и двата. Следователно не търсим масивна врата с телефонен номер, окачен на нея. Търсим масивна двойна врата с телефонен номер, окачен на нея.
А такива имаше много. Бележките с телефоните на наемодателите, окачени на някои от тях, бяха стари и избелели. Те не вдъхваха никакво доверие. Други бяха чисто нови. Единственият начин да разберат кои телефони бяха актуални и кои не, бе да позвънят на тях. Ричър се оглеждаше, докато минаваха по уличките, и извика в съзнанието си картата, която бе видял в кабинета на Гризман, онази старата, отпечатана върху пожълтяла хартия, но пълна с детайли.
— Уайли е израснал в Тексас — каза той. — Как би се чувствал като шофьор в Европа?
— Зле — отвърна Синклер. — Пътищата тук са прекалено тесни и неудобни, а завоите прекалено остри.
— Трябва да добавим и това към списъка с фактори, повлияли върху избора му. Налага му се да маневрира тук с товарен автомобил. Не иска да се заклещи някъде, да попадне в капан. Мисля, че е избрал по-широка улица.
Те също бяха доста. Повтаряха се една след друга като на архитектурен план. Някои пресечки също бяха доста широки. Предназначени за по-тежки камиони и по-обемисти товари. Гризман спря в една от тях и въздъхна:
— Можем да обикаляме цяла вечност.
— Разполагаме с достатъчно време — успокои го Ричър. — Стига твоят патрулен полицай да не заспи.
— Няма да заспи.
— Трябва да отчетем още един фактор. Мисля, че е сменил катинарите. Или е монтирал нови брави. Сделката е прекалено голяма, за да остави старите.
Гризман потегли отново и продължи да кръстосва бавно района, а четиримата извиха вратове и започнаха да търсят масивни двойни врати с окачен на тях телефонен номер, достатъчно място за маневриране и нови катинари.
Куриерът се нареди отново на опашката с имигранти на летището в Хамбург. Работеха същите четири гишета, две за граждани на Европейския съюз, две за всички останали. Използва същия пакистански паспорт. Този път бе облечена в черно и косата ѝ бе пусната свободно. Виждаше отражението си в стъклото. Бяха я инструктирали да не се притеснява, ако попадне на същия граничен полицай. Нямаше да я познае. Той виждаше хиляди и хиляди хора всеки ден.
Тя пристъпи напред. От трета на опашката стана втора.