В резултат на което той бе казал прекалено много.
Американецът смяташе проститутките за по-добри психолози от дипломираните психолози. Те лесно можеха да забележат разликата между горделивост и самохвалство, празни приказки и маниакални мечти. И мигом да засекат миниатюрната по обем истина. Не истината, споделена като на изповед. А истината, споделена в момент на щастие. Която сама се изплъзва от устата, полетяла на крилете на възбудата. Американецът се бе почувствал страхотно. Жената си струваше всеки цент. А той бе споменал пред нея плановете си да си купи ранчо в Аржентина. По-голямо от Роуд Айланд, бяха думите му.
Не беше кой знае какво, но тя можеше да си спомни какво е казал. А в Германия проститутките не се страхуваха от ченгетата. Това бе държава на всеобщото благосъстояние, която толерираше всичко, което бе в състояние да регулира. Затова, когато полицията започнеше да го издирва, тя с радост щеше да се втурне към най-близкия участък и да разкаже за американеца, с когото се е запознала, същия, който се хвалел, че ще си купи ранчо в пампасите, по-голямо от Роуд Айланд. С парите от някаква сделка, щеше да каже тя. А ченгетата — като съвестни германци — щяха да запишат всичко и да се свържат с някой по-информиран от тях. Така щяха да открият, че да си купиш ранчо в пампасите, по-голямо от Роуд Айланд, струва много, много пари.
Съвсем елементарна проверка на сделките с недвижими имоти в една-единствена държава щеше да ги отведе право до вратата на току-що купеното му ранчо.
Глупаво.
Грешката бе изцяло негова.
Той огледа стаята, проследи движенията си, върна се обратно по стъпките си, състави списък на предметите, които бе докосвал. Не бяха много, като се изключи жената. Щяха ли да останат отпечатъци по кожата ѝ? Едва ли. Щяха да бъдат размазани. В стомаха ѝ имаше негова ДНК, но там вече я атакуваха мощни киселини и храносмилателни ензими. Науката в тази област още правеше първите си стъпки. Полицаите щяха да си замълчат, вместо да повдигнат недоказани обвинения и да се изложат публично.
Този вариант му се стори достатъчно сигурен.
Което бе странно.
Но и логично. Захванеш ли се с нещо, доведи го докрай. Всичко или нищо. И така нататък. А той бе твърдо решен да го доведе докрай. Зачуди се как ли ще се почувства. Оказа се, че чувството наподобява свободно падане. Или по-точно, скачане с парашут. Дълго свободно падане, преди парашутът да се отвори. Падане, падане, падане. Не можеше да му се съпротивлява. Можеше само да си поеме дъх, да се отпусне, да се предаде.
Бе напуснал хотела незабелязано през подземния паркинг. Единствената причина, поради която го бе направил, бе да скъси разстоянието до един бар, който бе посещавал и преди. Тя се бе появила в този момент, готова да започне работа. Късни вечери, богаташки партита. Различен свят. Но вече не. Вече можеше да си позволи всичко. Това беше част от удоволствието. Беше я заприказвал още на паркинга. Беше ли се притеснявал да не сбърка? Не. Беше я виждал и преди. Тя му се бе усмихнала и бе обявила цената си. Доста висока сума, между другото. Но американецът бе готов да плати и десет пъти повече само заради начина, по който тя се държеше, заради аурата, която излъчваше. Бе излязла изпод душа преди броени минути. Не беше девствена, но можеше да мине за такава, поне за този ден.
Той се качи в колата ѝ и тя се върна в апартамента, който бе напуснала малко преди това.
Имаше ли охранителни камери в паркинга?
Не бе забелязал. Американецът не пропускаше нито една подробност. Беше наблюдателен. Забелязваше всичко. Налагаше се. Беше част от работа му. На тавана на гаража бе видял огнеупорни плоскости, електрически кабели, петцолови тръби и пръскачки.
И нито една камера.
Стори му се достатъчно безопасно.
Което бе странно.
Но и логично.
Той обмисли ситуацията още веднъж, после го направи бързо. В първия миг тя реши, че започва някаква ролева игра. Той сякаш се бе въплътил в образа на герой, когото бе гледал на видео. Хвърли я по корем и я яхна. Прикова лактите ѝ под коленете си, притисна задника ѝ със своя. Приличаше на жокей, яхнал кобила. Тя простена, както правят всички, а той се наведе напред, обви ръце около врата ѝ и го стисна рязко и силно. Тя се опита да подскочи, да се извърти, но едва успя да помръдне. Петите ѝ го заудряха по гърба, но съвсем слабо. Заподскачаха нагоре-надолу, сякаш плуваше. После се отпуснаха, но американецът изчака още малко и още малко, докато накрая свали ръце от врата ѝ и си тръгна.