Ороско уведоми Ричър, че всичко е наред, никой не се ядосал заради изтеглянето на иранеца. Добави, че Бишоп възнамерявал лично да даде подобна заповед. Всичко щяло да бъде описано надлежно в доклада. Ороско заяви, че Бишоп му благодарил впоследствие най-малкото заради това, че му е спестил време. Уайт изглеждаше щастлив, защото бе от хората, които се грижат за полевите си агенти. Вандербилт обаче бе мрачен. Заяви, че сега ЦРУ в Хамбург е останало без очи.
В този момент се появи Синклер и взе нещата в свои ръце. Заяви, че е разговаряла с Ратклиф и президента. Съответните служби на НАТО и Европейския съюз са вдигнати под тревога, макар още да не знаят за какво точно става въпрос. Следващата стъпка била да се попълнят празнотите. Съединените щати щели да съберат куража и да признаят, че преди четирийсет години са изгубили контейнер с ядрени оръжия. Германия щяла да събере куража да признае, че в страната има организации на неонацисти, които са достатъчно силни и организирани, че да откраднат подобен контейнер. Нито Съединените щати, нито Германия желаеха да направят подобна стъпка. И двете правителства разбираха, че новината няма да им донесе любовта и възхищението на обществото. Но все пак съвсем скоро трябваше да вземат решение.
— Искат ние да оправим нещата — обобщи Синклер. — Преди скоро да се е превърнало в сега.
— Така ли се изразиха? — попита Ричър.
— Не използваха точно тези думи, но смисълът бе същият.
— Бих искал да знам какво точно са казали.
— Мисля, че е най-добре да оставим някои отговори за по-късно.
— С колко време разполагаме?
— Не можем да чакаме безкрайно дълго.
Навън се мръкваше. Северни ширини, късен следобед.
— Какъв оборот върти фирмата на Дремлер? — попита Ричър.
— Хвали се, че продава по един милион чифта седмично — отвърна Гризман. — Това прави петдесет милиона годишно. Вероятно преувеличава, но съм сигурен, че продава големи количества.
— В такъв случай офисите, които видяхме, са предназначени единствено за административни дейности — поръчки, фактури и прочие. Спедицията се осъществява на друго място.
— На пристанището — каза Гризман. — Дремлер притежава част от кей.
— И разполага с хора на места, които могат да те изненадат.
— Това обосновано предположение ли е? — попита Синклер.
— Не, госпожо — отвърна Ричър. — Това е най-обикновена догадка.
— Свързана с някакъв търговец на обувки?
— Да използваме Дремлер като теоретичен пример. Да си представим, че той е същински магьосник. Разполага с хора навсякъде, включително в полицейското управление. В резултат на което е следил действията ни от самото начало. Научил е за сделката и е решил да открадне стоката. За славата на каквато и да е там каузата му. Саботира разследването ни. И успя. Сдоби се с микробуса. Разследването ни обаче бе луда надпревара с времето. А на него не му достигаше именно време. Все се налагаше да догонва. Затова не е имал възможност да планира предварително. Не е планирал по-далече от кражбата на микробуса. Сега не знае какво да прави с него. Не знае дори какво има вътре. Тази информация остана в тайна. Мисля, че го е скрил някъде наблизо. Временно. Дремлер иска да си поеме дъх и да обмисли нещата.
— Звучи чудесно — отвърна Синклер, — но има поне още сто други възможности.
— Не са сто — възрази Ричър. — Най-много десет. Но тази се вписва идеално в онова, което знаем. Дремлер е разпитвал фалшификатора за новото име на Уайли. Не е случайно. Освен това притежава част от кей. Един милион чифта обувки седмично. Това са много камиони и микробуси. Никой няма да обърне внимание на един повече или по-малко.
— Ще имаме само един шанс.
Спомни си как бе използвал другата си ръка по същия начин, като едва бе докоснал челото ѝ, но бе заровил пръсти дълбоко в косата ѝ и я бе отметнал назад. Не бе свалил длан, а я бе плъзнал по врата ѝ. Който беше слаб и нежен. И топъл.
Тогава бе рискувал.
— Както кажете — отвърна Ричър.
— Нямаш ли мнение?
— Аз отивам. За всеки случай. Защото, ако това е нашият човек, обзалагам се, че егото му страда, когато подчинените му ядат бой. А това ставаше всеки път, когато ги насъскваше срещу мен. Помолих ги да му предадат да се срещне лице в лице с мен. Да излезем на улицата и да си поговорим. Може би е дошъл моментът за този разговор.
42
Изчакаха да се стъмни напълно и часът пик да отмине. Както и да приключат всички дипломатически обсъждания. Бишоп заяви, че трябва да се включи в операцията. Заяви, че ще вземе Уайт и Вандербилт в колата си. Синклер каза, че ще се присъедини към тях. Гризман смяташе, че трябва да наблюдава действията им от името на местната полиция. С радост покани Уотърман и Ландри да се качат в неговата кола. В края на краищата те бяха агенти на ФБР. За него щеше да бъде чест.