— Ако е той — усъмни се отново Синклер.
— Има само един начин да разберем — отвърна Ричър.
Нямаше никакъв смисъл да правят опити за скрито проникване. Пътят откъм кейовете бе ярко осветен. Товарната рампа за камионите също бе ярко осветена. И пристанището отвъд тях бе ярко осветено. Единствено водите на реката тънеха в мрак. Затова Ричър и останалите обърнаха колите и подкараха обратно към склада на Дремлер. Гризман намали пръв, последван от Бишоп, и двамата спряха до тротоара. Хупър, сержантът на Ороско, ги подмина и продължи напред. Изравни се с червената неонова реклама и се насочи право към главния вход.
И зави.
Отблизо складът изглеждаше огромен. Изработен от някакъв лъскав галванизиран метал. Без прозорци или капандури. Покривът заемаше по-голяма площ от стените. Беше издут като луковица и наподобяваше огромен самун селски хляб. Или прическа тип буфан. Конструкцията бе подсилена от сложна плетеница от стоманени ребра. Стената откъм пътя имаше петдесетина товарни рампи за камиони. С ролетни врати като гаражи в луксозно предградие, но по-големи, боядисани в основните цветове, с пластмасови прозорчета. През тях навън струеше светлина. Поне трийсет от вратите на товарните рампи бяха отворени. Пред първите двайсет отляво надясно кипеше усилен труд. Непрекъснато влизаха и излизаха камиони. Следващите десет бяха отворени, но около тях нямаше никого. Последните двайсет бяха затворени. Явно нощната смяна изпълняваше само спешни поръчки.
Отвътре складът бе с размерите на футболен стадион. Имаше конвейери с въртящи се ленти, безброй кашони, наредени на купчини, които се издигаха невъобразимо високо, и електрокари, които сновяха напред-назад. Очевидно бе доста шумно, тъй като работниците носеха големи жълти шлемофони.
Което бе от полза за Ричър и останалите.
— Бомбите са били предназначени за използване от парашутисти. Очаквало се да влязат в бойни действия веднага след приземяването. Следователно конструкторите на бомбите са предвидили възможността в тях да попадне някой случаен куршум. А това означава, че зарядите са проектирани така, че да не избухнат при такова попадение. Почти сигурно. Но предпочитам да не подлагаме на проверка тази теория.
— Ако бомбите са тук — каза Ороско.
— Да проверим.
Хупър прекоси склада и когато стигна до предпоследната отворена, но празна врата, зави надясно, далече от онзи край, в който кипеше усилен труд. Той продължи към пустия край на склада по платното за електрокари, очертано на пода. Когато стигна до затворените врати, натисна спирачка и спря, при което Нили слезе от колата. Той продължи напред, спря отново и този път слезе Ороско. Хупър продължи и спря за трети път. Сега бе ред на Ричър.
Ричър проследи с поглед отдалечаващия се автомобил. Първото, което го порази, бе шумът. Конвейерите дрънчаха, тракаха, виеха. Мотокарите пуфтяха и свиреха с клаксони. На второ място го сепна миризмата. Един милион чифта нови обувки. Миризмата събуди детски спомен. Напомни му за магазина за обувки на главната улица, но хиляда пъти по-силен.
Сред камионите зад гърба му не се виждаше товарен микробус. Пред него нищо не се виждаше. Нищо не се движеше. Нямаше нито камиони, нито микробуси, нищо. Погледът му стигаше чак до кея. Разстоянието бе голямо, но полезрението бе чисто. Светлините грееха ярко. Там нямаше нищо.
Освен купчини кашони. Разположени на най-различни места. Най-малката бе с височината на египетска пирамида. Най-голямата бе направо огромна, с остри върхове като Скалистите планини. Близо до задната стена. Но не плътно до нея. Между тях имаше свободно пространство. Не беше никак голямо на фона на огромните мащаби на склада. На ширина бе може би колкото товарен камион.
Ричър погледна назад. Видя поне петдесетина работници. Всичките бяха облечени като състезатели по американски футбол, с ярки работни дрехи, пластмасови каски и шлемофони, протектори на коленете и лактите. Всъщност приличаха на онези хамали от летището. Повечето работеха усърдно, само двама стояха и гледаха към него. Не бяха сигурни какво става. Ричър им махна с ръка. Те отвърнаха и му обърнаха гръб. Стар урок. Дръж се, все едно мястото ти е тук. Все едно притежаваш половината фирма. Запознайте се с новия шеф.