По-добре беше да се измъкнат в другата посока. Да завият внимателно, да се насочат към централната част на склада, да стигнат колкото се може по-далече, после да завият рязко и да се измъкнат през най-близката отворена врата. По същия начин, по който бе влязъл Хупър.
На седемдесет метра четирима работници стояха и гледаха към тях.
— Добре, да действаме — каза Ричър. — Кой иска да кара?
— Аз — отвърна Нили.
— Чуят ли двигателя, ще тръгнат към теб. Затова ще ти трябва прикритие. Но не от седалката до шофьора. Ще вървя от другата страна. Когато обърнеш, ще скоча вътре и ще продължиш напред. Тогава Хупър и Ороско ще ни последват.
— Ще обърна по-бързо, отколкото можеш да ходиш. Това са оръжия, предназначени за използване от парашутисти. Спокойно могат да понесат малко друсане. Седни на седалката до мен. Гледай да не ме простреляш. Не е толкова сложно.
Ричър погледна в другата посока. Четиримата работници продължаваха да се взират в тях.
— Действай бързо — каза той. — Но не прекалено. Трябва да го приемат като нещо обичайно. Микробусът е дошъл неотдавна, а сега напуска склада.
Надзърна зад ъгъла за последен път. С двете очи. Зад прозорците на канцеларията бе пусто. Микробусът чакаше. Ричър не видя нищо друго. Никакви хора.
Сега вече шестима работници гледаха към тях. Бяха пристъпили леко напред, наредени като острието на копие. Най-близкият се намираше на шейсетина метра. Разстоянието и шумът не им позволяваха да се ориентират какво точно става, но продължаваха да гледат.
Ричър връчи ключа на Нили.
— Действай! — каза той.
Ороско и Хупър се запътиха към своя опел. Качиха се и се придвижиха на място, откъдето да наблюдават ненатрапчиво канцеларията, но да не пречат на маневрите на Нили. Оставиха ѝ достатъчно място, за да даде назад. После тя щеше да включи на предна, да даде газ, да завие рязко пред тях и да потегли. Те щяха да тръгнат след нея и да я следват, без да изостават.
Нили се огледа, въздъхна дълбоко и се мушна зад планината от кашони с обувки. Ричър я последва. Тя мина откъм лявата страна на микробуса и стигна до шофьорската врата. Той остана до задната броня. Погледна към прозорците на канцеларията. Нили посегна към шофьорската врата. Бе отключена. Отвори я широко и се настани зад волана. Ричър се пресегна, улови ролетната врата и я дръпна надолу. Това са оръжия, предназначени за използване от парашутисти. Спокойно могат да понесат малко друсане. Може би. Въпреки това не искаше да се изсипят при някоя по-рязка маневра. Не искаше да се разпилеят по улиците на Хамбург.
Вратата се затвори бавно и тихо. Крачка. Крачка и половина. Две крачки.
Ричър замръзна на място.
По дяволите!
Той улови погледа на Нили в огледалото и прокара длан по гърлото си.
Прекрати мисията!
Веднага!
Тя се плъзна по седалката и слезе от микробуса през дясната врата. Мина покрай надраскания с графити фургон и последва Ричър до безопасно място.
Ороско и Хупър също слязоха от колата си.
В другия край на склада се бяха събрали група работници и ги наблюдаваха. Ставаха все повече. Намираха се на петдесет метра от тях и приближаваха бавно.
— Какво става? — попита Нили.
— В микробуса трябва да има десет бомби — обясни Ричър. — Преброих само девет.
Хупър и Ричър не се познаваха, затова Ричър бе сигурен, че Хупър няма да му зададе този въпрос. Нито пък Ороско. Беше прекалено възпитан. Щеше да го направи Нили. Щеше да стъкми дузина алтернативни теории, като започне с кораби, отплавали към Бразилия, или с камиони, потеглили към Берлин. И да завърши с удовлетворителни изводи или със зони на поражение, огнени кълба и милиони жертви. Всичко това зависеше от отговора на един-единствен жизненоважен въпрос.
Който тя щеше да зададе.
— Сигурен ли си, че не си сбъркал?
Ричър се усмихна.
— Да следваме принципа на двойната проверка — отвърна той, — който е в основата на ядрената безопасност. Хупър ще отиде. Не ме познава и затова ще действа като обективен наблюдател.
Затова Хупър отиде да провери. Надзърна от ъгъла с едно око, много предпазливо, после влезе в свободната зона между кашоните и канцеларията. Ричър зае мястото му на ъгъла, надзърна също с едно око и го видя до задната броня. Хупър беше прекалено нисък. Височината на пода във фургона плюс шейсетте сантиметра на самите раници с бомбите означаваха, че той ще види само предната редица.