Всичко или нищо.
5
Ричър спа добре в луксозната си стая, но се събуди рано. Вече бе станал, когато точно в седем се появи микробусът на някаква фирма за кетъринг и достави огромни термоси с кафе и поднос с коктейлни хапки с размерите на централния кръг на футболно игрище. Много повече, отколкото можеха да изпият и изядат трима души. Което означаваше, че персоналът пътува насам.
Въпросният персонал се появи в облика на двама служители на Съвета за национална сигурност. Синклер ги познаваше лично, както заяви по време на представянето им, което вероятно означаваше, че им има доверие. И двамата бяха мъже на по трийсет и няколко, и двамата мрачни и кисели, сякаш информацията, която носеха в главите си, бе изпила живеца им. Към осем часа вече кипеше усилен труд и веднага щом прокараха защитените срещу подслушване телефонни линии, Ричър отправи молбата си да получи помощник, с което изпревари Уотърман и Уайт. Така Нили се появи в щаба им още преди девет, достатъчно рано, за да засипе Съвета за национална сигурност с искания за информация, много преди асистентът на Уотърман да пристигне. А той изпревари с двайсетина минути този на Уайт. И двамата бяха мъже. Приличаха на по-млади версии на шефовете си. Човекът на Уотърман се казваше Ландри, а на Уайт — Вандербилт, но нямаше никаква роднинска връзка с прочутия богаташ от миналото.
Разместиха мебелите в класната стая и организираха тристранен контролен център, предназначен за Нили, Ландри и Вандербилт. Бавачките, които им бяха изпратили от Съвета за национална сигурност, се настаниха в офиса, а Ричър, Уотърман и Уайт започнаха да провеждат конферентни разговори от кожените си столове, разположени край заседателната маса. В единайсет часа навсякъде кипеше усилена работа. В дванайсет започнаха да получават първите данни. Синклер им позвъни и те я включиха на високоговорител, за да чуе докъде са стигнали.
— На този ден в Германия е имало почти двеста хиляди американски граждани — започна Ричър. — Около шейсет хиляди са на активна военна служба, към сто и двайсет хиляди са членовете на семействата им и наскоро преминалите в резерва, които още не са се върнали у дома, плюс хиляда цивилни на почивка и около пет хиляди участници в различни търговски изложения и корпоративни заседания.
— Много американци.
— Трябва да отидем в Хамбург — заяви Ричър.
— Кога?
— Веднага.
— Защо?
— И бездруго ще ни се наложи да отидем рано или късно. Не можем да разрешим случая с помощта единствено на документи.
— Агент Уотърман, какво мислите? — попита Синклер.
— Всичко зависи от бързината, с която куриерите се връщат и заминават отново. Струва ми се бавен процес. Кога нашият човек ще получи отговор? Какъв е обичайният интервал?
— В други случаи интервалът е бил две седмици. Плюс-минус ден-два.
— Искаме да сме наблизо, когато сключат сделката. Това е безспорно. Но ми се струва, че имаме време. Аз лично бих отишъл в Хамбург следващата седмица. Предпочитам да разполагам с по-задълбочен анализ, преди да го направя.
— Господин Уайт?
— Аз изобщо не бих отишъл в Хамбург — отвърна служителят на ЦРУ. — Какво да правя там? Аз не участвам в издирвателни операции. Задачата ми е да анализирам документи, информация. Напускам Източното крайбрежие само в случай на крайна необходимост.
— Майор Ричър, на какви основания искате да заминете за Хамбург още сега?
— На основание на обещанието на господин Ратклиф, че можем да получим каквото пожелаем — отвърна Ричър.
— Агент Уотърман и господин Уайт ще възразят ли, ако майор Ричър замине сам за Хамбург?
— Не — отвърна Уайт.
— Стига да не оплеска нещо — каза Уотърман.
Едно от предимствата на комуникацията посредством Западното крило бе мигновената резервация на самолетни билети и хотели. В рамките на трийсет минути Ричър и Нили се сдобиха с резервации за нощния полет на „Луфтханза“ и бизнес хотел в Хамбург, разположен недалече от апартамента, който ги интересуваше, в луксозния квартал, който Синклер бе описала. Относително централен, относително скъп.