Останалата част от следобеда прекараха в Маклийн в опит да съкратят списъка със заподозрени, като проследят местонахождението им във въпросния ден. Невъзможно бе някой да кара танк в източната част на страната и да се разхожда по улиците на Хамбург в същото време. Броят на вероятните заподозрени започна да се топи бързо. Така постигнаха известен напредък. Започнаха да пристигат и първите информации от авиокомпаниите, които летяха до Цюрих. Вандербилт, човекът на Уайт, се зае със задачата и предложи да обработи списъците през нощта, докато Ричър и Нили са още в самолета, и да им позвъни веднага щом кацнат. Стига, разбира се, да откриеше нещо интересно.
Курс по сътрудничество, помисли си Ричър. Кой знае?
Нили шофираше шевролета на Ричър до летището. Оставиха колата на краткосрочния паркинг. Сметката щеше да плати Съветът за национална сигурност. Нейната версия на цивилно облекло се състоеше от очила с огледални стъкла и протрито кожено яке върху тениска и панталон, който Ричър взе за стар модел на морската пехота като неговия, но се оказа оригинален „Ралф Лорън“. Тя носеше чанта, а той не. Местата им бяха в икономичната класа, но предлагаха истински лукс в сравнение с брезентовите седалки на военнотранспортните самолети. Двамата си изядоха храната, бутнаха облегалките назад и заспаха.
Двайсет и четири часа след като американецът си тръгна, от апартамента на проститутката започна да се носи миризма, която определено не можеше да се нарече благоуханна. Всъщност беше доста силна и неприятна. Започна да прави впечатление, особено след като се промъкна в коридора и вентилационните шахти. Съседите, които никога не бяха харесвали младата жена, позвъниха в полицията посред нощ. Диспечерът изпрати полицейски патрул да огледа мястото. Или да го подуши, както се оказа. В резултат на това събудиха портиера, който имаше ключ за апартамента. Така се появиха полицаите, които оградиха мястото с жълта лента и започнаха да задават въпроси, а след тях и криминалистите, които да огледат местопрестъплението. Накрая дойде линейката, в която натовариха тялото в черен найлонов чувал. Всичко това продължи четири часа.
От гледна точка на полицията имаше и добри, и лоши новини. Хамбург бе типичен пристанищен град, свърталище на порока със световноизвестен квартал на червените фенери и наркотици и графити по централната гара, но въпреки това убийствата бяха рядкост. По-малко от едно на седмица. Откриването на труп бе истинско събитие, а разкриването на убийство можеше да изстреля кариерата на някой следовател във висините. Местното полицейско управление отчиташе разкриваемост от почти деветдесет процента. Това бе добрата новина. Лошата бе свързана с останалите десет процента. Това бяха все убийства на прободени с нож наркомани или удушени проститутки. Рисковете на професията. Случаят едва ли щеше да се окаже лесен за разкриване. Извършителят вероятно вече бе отплавал на борда на някой кораб и се намираше на стотици мили от брега, отправил се към безкрайния океан.
Ричър и Нили разполагаха с командировъчни, предоставени им от Западното крило за оперативни нужди, затова взеха такси, с което да стигнат от летището до града. Шофьорът на мерцедеса ги преведе с лекота из сутрешния трафик, озарен от бледа слънчева светлина. Улицата, на която се намираше хотелът им, се оказа тиха, с много дървета и сгради, построени от стъкло и светли тухли. Край бордюрите бяха паркирани малки, но скъпи коли. Стаите им бяха на четвъртия етаж и от тях се откриваше панорама към покривите на града. Хамбург бе древен ханзейски град, но нито един от покривите, ширнали се пред погледа на Ричър, не бе на повече от петдесет години. Германия бе бомбардирала Великобритания и Великобритания бе отвърнала със същото, при това без да жали бомби. Една такава бомбардировка през 1943 г. бе подпалила пожар, изпепелил почти целия град. Пламъците се бяха издигнали на повече от триста метра височина, а температурата бе достигнала хиляда градуса. Въздухът гореше, улиците горяха, водата в реките и каналите вреше и кипеше. Четирийсет хиляди жертви само от едно въздушно нападение. Великобритания бе дала шейсет хиляди жертви за цялата война. Понеже те сееха вятър, буря ще пожънат. Думи на Осия, един от не толкова известните библейски пророци, но напълно подходящи за случая.
Телефонът в стаята на Ричър иззвъня. Нили щеше да го чака долу за закуска. Минута по-късно телефонът отново иззвъня. Вандербилт от Маклийн, Вирджиния, където беше нощ, с имената на трийсет и шестима американци, пътували от Хамбург до Цюрих през въпросната седмица. Хвърляме мрежата твърде нашироко. Ще заловим куп хора, бе казал Ричър.