Да, парковете и градинките определено предоставяха възможност за среща.
Районът с усилен трафик изглеждаше по един и същ начин и през деня, и през нощта, но не бе кой знае колко шумен в сравнение със съседните улици. Магазини и заведения имаше и в околните преки, но без да навлизат твърде навътре. Партерът на една от сградите бе зает от бар, пред който стояха четирима младежи и пиеха бира. Беше десет сутринта. И четиримата бяха с бръснати глави. Бяха съвсем млади, на осемнайсет, най-много двайсет, но доста едри. Приличаха на четири млади бика. Не са от квартала, помисли си Ричър. Което повдигаше въпроса за територията, на която действаха. Дали не се опитваха да изразят претенциите си към това място?
— Да си вземем кафе? — предложи Нили.
— Тук ли?
— Тези момчета имат какво да ни кажат.
— Откъде знаеш?
— Имам предчувствие. Съдя по начина, по който ни гледат.
Ричър се извърна и четиримата впериха погледи в него. В излъчването им имаше някаква животинска смесица от страх и предизвикателство. Като че започваха да отделят хормони като при стандартна физиологична реакция от типа „бий се или бягай“. Сякаш очакваха да бъдат подложени на изпитание. Да настъпи моментът на истината.
— Какъв им е проблемът? — попита Ричър.
— Да разберем — отвърна Нили.
Ричър се запъти право към вратата.
Четиримата младежи сгъстиха редиците. Момчето, което стоеше най-отпред, попита:
— Американци ли сте?
— Как познахте? — учуди се Ричър.
— Не пускаме американци в този бар — отвърна младежът.
6
Впоследствие Ричър щеше да стигне до извода, че ако някой на неговата възраст бе изрекъл тези думи, щеше да го удари на мига, бам, преди още да е завършил изречението, защото кой позволява на противника си да започне боя, както го е планирал? В случая обаче ставаше въпрос за хлапе и Ричър позволи състраданието му да надделее. Затова го попита бавно, много бавно:
— Говориш ли английски?
— В момента говоря английски — отвърна момчето.
— Защото нещо си се объркал. От думите ти излиза, че в Германия има барове, където американците не могат да влязат и да се почувстват като у дома си. Едва ли имаше това предвид. Мога да ти помогна с подходящите думи, ако искаш.
— Германия е за германците.
— Нямам нищо против — съгласи се Ричър. — Но така или иначе вече съм тук. Просто си вървя по улицата. И търся къде да изпия едно кафе. Опитвам се да ти предоставя възможност да отстъпиш, да не се изложиш, да не пострадаш.
— Ние сме четирима.
— Колко време ти отне да преброиш до толкова? Не, говоря сериозно. Любопитен съм.
На витрината на заведението се появи някакво лице. Човекът погледна към тях, после се скри.
— Какво ще кажеш за кафето? — попита Ричър.
— Сигурно е гадно — отвърна Нили.
— Не е гадно — възрази момчето. — Много си е хубаво.
— Благодаря, помогна ми да взема решение — каза Ричър. — А сега се отмести, за да мина.
Хлапето не помръдна.
— Тук ние вземаме решенията. Не вие. Американската окупация приключи. Германия принадлежи на германците.
— Звучиш, сякаш се каниш да ме набиеш.
Младежът пристъпи крачка напред.
— Не се страхуваме.
Говореше като злодей от стар черно-бял филм.
— Смяташ, че бъдещето ти принадлежи? — попита Ричър.
— Мисля, че да.
— Знаеш ли, чиста лудост е да повтаряш едно и също и да очакваш да се случи нещо различно. Чувал ли си това? Мисля, че Айнщайн го е казал. А той е бил германец, нали?
— Трябва да си вървите.
— Ще броя до три, хлапе. Отмести се.
Никакъв отговор.
— Едно.
Никакъв отговор.
Ричър го удари на две. Излъга, формално погледнато, но защо да не го направи? Това сложи край на сблъсъка им. Добре дошъл в реалния свят, хлапе. Десен прав в слънчевия сплит. В знак на добро отношение.
Като да зашеметиш крава. Вторият не извади такъв късмет. Силата на инерцията не бе на негова страна.
Сам се надяна на лакътя на Ричър, който се заби между очите му, а докато се свличаше на земята, извади от равновесие четвъртия тип. Така предостави на Ричър достатъчно време да удари третия противник, със същия лакът при това, който се заби като нож в тялото му. Сега вече Ричър разполагаше с куп възможности как да процедира с четвъртия. Реши да го изрита в топките — минимално усилие, максимален ефект.