Местни като него.
Той бе неин клиент. Запознаха се преди година. Три пъти. Добре, четири пъти. В апартамента ѝ. Срещнаха се в хотела. Кой е номерът на стаята ви? Не съм отседнал тук. Отбих се за едно питие. Тръгнаха си с различни коли. Току-що бе настъпил падежът на застрахователната полица, която бе направил преди години, и сега му бяха изплатили сумата плюс солиден бонус. Парите трябваше да отидат в спестовната му сметка. За децата. А сега тя беше мъртва. Убита. Името му щеше да се появи в списъка на мъжете, с които се бе срещала. Едно по-детайлно разследване би завършило с катастрофа за него. Все някой щеше да си го спомни. Несъмнено щеше да последва уволнение. И развод. И позор.
Гризман отвори плика с доклада на съдебния медик. Прочете студените недвусмислени факти. Познаваше този врат. Дълъг, изящен, с много бледа кожа. Знаеше, че тя обича кускус.
Обърна последната страница и видя бележката с личното мнение на патоанатома. Дясна ръка, среден ръст, слаб, костелив, жилав, а не мускулест.
Бегач на дълги разстояния.
Гризман се усмихна. Самият той бе висок два метра и тежеше сто трийсет и шест килограма. Шест фута, шест инча и триста фунта по американския стандарт. Повечето от тях мазнини. Закусваше наденички с картофено пюре. Последния път, когато бе видял своя кост, бе на рентгенова снимка.
Нищо общо с бегач на дълги разстояния.
Помоли секретарката си да свика съвещание. Екипът му се събра. Неговите следователи.
— Време е да определим някои нови параметри — заяви Гризман. — Да предположим, че жертвата е отишла с колата си до хотела, но клиентът я е спрял, преди да стигне до фоайето. Случайна среща в подземния паркинг. Възможно е да става въпрос за редовен клиент. Възможно е да е човек, с когото не се е виждала отдавна. Което ни подсказва, че е достатъчно богат, за да може да си я позволи, но не е отседнал в хотела, защото тя щеше да предпочете стаята му. Следователно или е местен, или е отседнал в друг хотел. Въпросът е имал ли е кола? Вероятно, защото също е бил в паркинга. Но не е сигурно, защото през паркинга минава пряк път към съседната пряка. В този случай жертвата може сама да го е отвела у дома си. Тогава убиецът би трябвало да остави отпечатъци в колата ѝ. По дръжките на вратите или закопчалката на предпазния колан.
Хората му си водеха бележки.
Гризман продължи:
— Докладът на съдебната медицина е най-доброто, с което разполагаме към момента. Извършителят е среден на ръст със слабо телосложение. Това е научно доказано. Търсете човек, който да отговаря на това описание. Нищо друго. Забравете бившите ѝ клиенти, освен ако не са слаби със среден ръст. Останалите не ни интересуват. Само ще си загубим времето с тях, защото убиецът сигурно е моряк, който отдавна е отплавал в океана, но шефовете трябва да видят, че правим нещо. Концентрирайте се. Не губете време. Среден на ръст, слаб, отпечатъци в колата. Следвайте тези ориентири. Нищо друго. Не гонете вятъра. Пазете си силите за следващия случай.
Хората му напуснаха стаята, а Гризман издиша шумно и се облегна на стола си.
По това време американецът вече бе в Амстердам. Вземаше душ. Бе станал късно. Хотелът му се намираше почти в центъра. Беше малък и чист, а част от гостите бяха самолетни пилоти. Обичаше подобни места. Бе слязъл в ресторанта, за да пие кафе, и бе видял немските вестници в салона за закуска. Заглавията не споменаваха нито дума за случилото се в Хамбург. Полицията беше в задънена улица. А той беше в безопасност.
В този момент куриерът шофираше пикапа си. Бе изминал първите седем-осем километра от петстотинте, които трябваше да преодолее. После го очакваха четири полета и три тайни квартири. Задачата му бе трудна и в момента изпълняваше най-тежката част от нея. Пътят бе разнебитен. Отразяваше се зле и на пикапа, и на пътника в него. Беше уморително. На места просто нямаше път. На места приличаше на пресъхнало корито на река. Но такава бе цената на уединението.
Слънцето се затъркаля на запад по небосклона, озари с лъчите си първо бреговете на Делауер, после източното крайбрежие на Мериленд и накрая Вашингтон. Столицата изглеждаше великолепно, окъпана в лъчите на утринното слънце, сякаш бе създадена специално за този миг от деня. После утрото достигна Маклийн и камионът на фирмата за кетъринг спря пред сградата, натоварен с кафе и закуски. Всички бяха будни и го очакваха. Ландри, Вандербилт и Нили бяха настанени във втората от трите сгради в кампуса на „Образователни решения“. Ситуацията там бе същата, на мястото на бюрата се бяха появили легла. Двамата служители на Съвета за национална сигурност заеха третата сграда — единият винаги бе дежурен, другият спеше.