— Бунтар?
— Виждали сме далеч по-тежки случаи.
— Защо не знаят къде е бил?
— Сам е написал обяснение. Занимава се с проучвания в областта на новите оръжия и тактики. И прочие глупости. Бъдещето е гъвкаво, оръжията са леки и прочие. Много пътува. Обикновено не изискват да докладва къде е бил. Този път обаче го попитали, но не получили отговор.
— Къде е той сега?
— Изпратили са го у дома. Защото запитването е дошло от Западното крило. От върховния главнокомандващ. Никой не знае как да постъпи. Никой не знае дали е нещо важно или не.
— Трябва да сложим тези думи за девиз на нашата част. И да ги изпишем под две кръстосани питанки.
— Сигурна съм, че са го разквартирували близо до Пентагона. Сигурна съм, че шефовете му ще поговорят сериозно с него относно бъдещето му в армията. Можем да го открием, ако искаш да го разпиташ… Момент! — възкликна Нили и разрови купчината с документи. — Чакай малко! — Тя откри листа, който търсеше. Провери го веднъж, после още веднъж. — Знам къде е бил миналата седмица.
Ричър прочете листа, макар и да беше обърнат обратно. Беше списък с имена и номера на полети. Трийсет и шестима американци. Работа на Вандербилт.
— Цюрих — каза той.
Нили кимна.
— Точно седем дни преди срещата. Пристигнал е навреме за следобедното кафе и се е върнал по-късно, след вечеря. Не може да е нашият човек. Той би искал да си осигури някакво алиби за въпросния ден. Нали така? Би излъгал, но не би отказал да говори. Какво ще очаква да направим? Да приемем джентълменската му дума?
— Разбери къде е — каза Ричър. — Погрижи се да разбере, че въпросът идва от върховния главнокомандващ. Уведоми командирите му, че идваме да го вземем. Кажи им, че ще го поразходим наоколо на задната седалка на колата.
Откриха въпросния подполковник във Форт Майър, където бе разквартируван в хотел за офицери в командировка. Ричър предположи, че заповедите, които изискваха той да се качи в колата им, бяха пристигнали двайсетина минути преди тях и бяха дошли от Съвета на началник-щабовете. Което щеше да придаде повече тежест на посещението им. Предположи, че подполковникът или ще избяга, или ще се подготви за срещата. Оказа се, че човекът вече се е подготвил. Излезе навън веднага щом черният шевролет спря до тротоара.
Шофираше Нили, а Ричър седеше на задната седалка вдясно.
Подполковникът се настани зад Нили. Седеше с изправен гръб, положил ръце върху коленете, сякаш се намираше в църква и всички погледи бяха насочени към него. Казваше се Бартли. Бе прехвърлил четирийсетте, но с малко. Беше слаб, среден на ръст. Изглеждаше жилав, издръжлив. Именно издръжлив, а не силен. Макар да бе започнал да губи тази издръжливост. Определено добър командир, но не толкова корав, колкото е бил някога.
— Повторете заповедите, които получихте, подполковник — каза Ричър.
— Трябва да се кача в лек автомобил с двама служители на Военната полиция — отвърна Бартли. — През цялото време ще се намирам под тяхната юрисдикция и ще отговарям добросъвестно на всичките им въпроси. За да избегна евентуални съмнения, трябва да приема въпросите им, все едно са зададени от върховния главнокомандващ.
— Доста го бива в подобни формулировки, нали?
— Бил е адвокат все пак.
— Не всички са били адвокати.
— Какви въпроси искате да ми зададете?
— Изчезнали сте във възможно най-неподходящия ден — започна Ричър.
— Няма какво да кажа по въпроса.
— Дори когато ви пита върховният главнокомандващ?
— Въпросът е личен. Този ден няма нищо общо с военната ми служба. Нищо общо със служебните ми задължения.
— Радваме се да го чуем. Въпреки това трябва да разберем какво сте правили в свободното си време. Вие сте старши офицер. Нещата могат да вземат благоприятен или неблагоприятен обрат. Трябва да ни кажете. В противен случай можем да развихрим въображението си.
— Нямам какво да кажа.
— Правите тактическа грешка. Така привличате внимание. А където има дим, има и огън. Това е хоризонтът на събитията, подполковник. Така астрономите наричат радиуса на черната дупка. Това е мястото, където всичко се изкривява и обърква. Вероятно без сериозна причина. Вероятно заради някаква дреболия. Вероятно на други им се е разминало заради нея. Вие обаче ще изгорите. В най-добрия случай срещу името ви ще бъде поставена отметка. Завинаги. И тя ще означава: Не можем да бъдем сигурни в него. Ще ви обявят за неблагонадежден.
Бартли изтри мълчаливо потните си длани в крачолите на панталона.