— Каква е другата новина? — попита Ричър.
— Консулството е получило доклад от някакви квартални полицаи в Хамбург, които явно се опитват да се натегнат пред началниците. Става въпрос за американец, който разговарял с арабин в някакъв бар. Има доста странности. Но срещата се е състояла в деня и часа, които ни интересуват. Възможно е да разполагаме със свидетел.
Уайт се свърза с консулството и получи телефонните номера, от които се нуждаеше, включително двата на най-важния човек, с когото щяха да поддържат връзка — едър тип на име Гризман. Шефът на местните следователи. Хората в консулството го познаваха добре. Работният ден в Хамбург бе приключил, но Гризман бе в кабинета си. Зад бюрото си. Вдигна веднага. Уайт превключи на високоговорител и попита за полицейския доклад. Ричър чу ченгето да прелиства купчина документи. Явно не можеше да си спомни. Миг по-късно го откри. Онази странна среща в бара. Докладът, който бе изпратил в американското консулство. Което означаваше, че вече е отбелязал няколко точки.
Следователят попита на английски с подчертана вежливост:
— Какво мога да направя за вас?
Досущ като пиколо в хотел.
— Трябват ни името и адресът на свидетеля. Както и на бара. Подробна информация и за човека, и за заведението. Евентуално поставянето им под наблюдение.
— Не знам…
— Мога да накарам канцлера да ви се обади. Вашият министър-председател. Тогава ще знаете.
— Не, нямах това предвид. Не ги знам. Не знам никакви подробности. Аз съм просто полицай. Тези доклади минават през отдела ми, нищо повече. Освен това в доклада пише, че човекът не е с всичкия си.
— Достатъчно вменяем ли е, за да знае колко е часът?
— Добре, ще открия тази информация. Разбира се. До края на утрешния ден?
— Шегувате ли се? Разполагате с един час. Не казвайте на никого какво правите или защо. Случаят е секретен. И дръжте линията свободна, за да ви се обадя отново.
В Хамбург Гризман въздъхна дълбоко и погледна навън, към вечерния сумрак. После се залови за работа. Не беше кой знае колко сложно. Най-обикновена последователност от телефонни разговори. Един телефонен номер води до друг и така нататък. Като невронна пътечка. Една голяма организация в действие. Нещо, с което може да се гордее. Потвърждение на теория. Точна и подробна. Можеше да проследи нишката чак до униформения полицай, приел първоначалното обаждане. Което направи. И зададе няколко съвсем простички, за щастие, въпроса. Имена и адреси — на човека и мястото.
В Маклийн, Вирджиния, Ландри заяви:
— По-голямо, отколкото са мечтали. Това не ми звучи добре. Не става въпрос за спиране на някакъв часовник, а за нещо много по-лошо.
— Получаваме информация от трета ръка — каза Ричър. — Не можем да преценим тона, с който са изречени тези думи.
— Но?
— Направи ми впечатление друг израз. Нещо много голямо, което ще промени правилата на играта. Сякаш става въпрос за голяма крачка към постигане на целта. Сякаш е било толкова неочаквано, че е станало едва ли не случайно. Все едно са изпуснали един цент, а са намерили цял долар. Това е толкова значимо, че двайсетгодишни хлапаци, които носят италиански обувки и обикалят нощните клубове, са се развълнували, възбудили дори. Звучи ми направо еротично. Компютрите толкова важни ли са?
— Смятаме, че да — отговори Ландри. — И в бъдеще ще станат още по-важни. Дори сега могат да ни причинят катастрофални щети. С много жертви. Но съм съгласен, не е чак толкова възбуждащо.
— Не става въпрос за някакъв жест, изпълнен със символизъм — обади се и Вандербилт. — Те ценят подобни неща. Не е взривяване на сграда. Няма една-единствена кулминация. По-сложно е.
— В такъв случай всички сме съгласни, че си губим времето с компютрите — каза Ричър.
— Откъде другаде да започнем?
— Какво продава този тип?
— Вече обсъдихме тези въпроси.
— Един час мина — каза Уотърман.
Уайт набра отново номера в Хамбург. Веднага се свърза с Гризман, а той вече разполагаше с имената и адресите. И на свидетеля, и на бара. Свидетелят се оказа общински служител. Започвал работа рано сутринта и приключвал малко след обяд. Затова можел да ходи по заведения следобед. Бил човек със силни убеждения. Част от тях могат да прозвучат обидно, а всичките са неправилни. Барът се намира на пет преки от апартамента. Това е място, на което се събират неонацисти, но без да го афишират. Изглежда напълно цивилизовано. Неприветливо, но дискретно. Повечето клиенти са мъже в костюми с нормални прически. Не са настроени против американците, стига тези американци да са бели.