От устата ѝ прозвуча като най-великото постижение на човечеството. Говореше като актриса от черно-бял филм от четирийсетте. Ричър си представи сцената, в която героят пуритан се съгласява да извърши нещо много лошо само защото тя го е помолила с неустоимо чувствен глас.
— Готови ли сте? — попита Гризман.
Влязоха в стаята и Хелмут Клоп вдигна поглед. Както бе казал Гризман, изглеждаше доволен от живота. Беше се превърнал в център на вниманието. И се наслаждаваше на всеки миг от това преживяване. Вероятно изпитваше известно разочарование. Вярно, беше германец, но от Изтока, с всички обиди и огорчения, които съпътстват живота на имигранта. Гризман започна на немски, Клоп отвърна, а преводачката обясни:
— Представени сте като елитни оперативни служители, пристигнали спешно от Америка специално за да се срещнат с него.
— И какво каза господин Клоп? — попита Ричър.
— Заяви, че е готов да помогне с каквото може.
— Не мисля, че каза точно това.
— Говорите ли немски?
— Може да знам някоя и друга дума. Бил съм тук и преди. Разбирам, че искате да проявите любезност, но двамата със сержанта ми сме чували далеч по-неприятни неща от това, което този човек може да каже. Точността е далеч по-важна от нашите чувства. Въпросът може да се окаже изключително сериозен.
Преводачката погледна Гризман, който кимна.
— Свидетелят изрази задоволството си от факта, че хората, които са изпратили, са бели.
— Добре — отвърна Ричър. — Кажете на господин Клоп, че е важна фигура в текущо разследване. Кажете му, че възнамеряваме да му зададем въпроси от различни области на политиката. Готови сме да изслушаме неговото мнение и съвети. Все пак трябва да започнем отнякъде, затова първоначалният ни фокус ще бъде насочен към подробното описание на външността и поведението на двамата мъже. Да започнем например с американеца. Искаме да го опише със собствени думи, след което ще му покажем снимки.
Преводачката се обърна с лице към Клоп и предаде думите на Ричър с изразителна и ясна дикция. Клоп я изслуша внимателно, след което кимна важно, сякаш се канеше да се захване с нещо изключително трудно и да положи всички усилия, за да се представи на ниво.
— Господин Клоп често ли посещава този бар? — попита Ричър.
Преводачката преведе думите му и Клоп отговори пространно.
— Два-три пъти седмично. Има два любими бара, които редува в съответствие с петдневната си работна седмица.
— Откога посещава този бар?
— От близо две години.
— Виждал ли е американеца и преди?
Настъпи тишина. Време за размисъл. После Клоп каза няколко думи на немски, а преводачката обяви:
— Да, смята, че го е видял преди два или може би три месеца.
— Смята?
— Сигурен е, доколкото човек може да бъде сигурен в подобни неща. Мъжът, когото е видял преди два или три месеца, е бил с шапка. Затова не може да бъде напълно сигурен. Възможно е да греши.
— Каква шапка?
— Бейзболна.
— Някаква емблема?
— Червена звезда. Вероятно. Не е успял да я разгледа добре.
— Доста време е минало от тогава.
— Спомня си деня заради времето.
— Във всеки случай американецът не е редовен клиент.
— Не, не е.
— Как е разбрал, че мъжът е американец?
Последва продължителна консултация. Продължително изброяване. Преводачката каза:
— Говорил е английски. Високо. Издал го е акцентът му. Облеклото му. Движенията му.
— Добре — каза Ричър. — Сега ни трябва описание. Видял ли е американеца да се изправя или сяда?
— И двете. Видял го е да влиза, да седи сам, да седи в компанията на арабина, отново да седи сам и да излиза.
— Колко е висок американецът?
— Около метър и седемдесет, метър и седемдесет и пет.
— Пет фута и осем инча — пресметна Гризман. — Среден на ръст.
— Слаб или дебел? — попита Ричър.
— Нито едното, нито другото — отвърна преводачката.
— Широкоплещест?
— Не съвсем.
— Слаб или силен?
— Доста силен.
— Ако е спортувал, какъв спорт?
Клоп не отговори.
— Представете си спортните състезания, които дават по телевизията — каза Ричър. — Представете си олимпийските игри. Какъв спорт би му подхождал най-много?
Клоп се замисли усилено, продължително, сякаш отмяташе наум целия спортен календар. Накрая отговори на немски, разсъждаваше на глас, изброяваше аргументи „за“ и „против“, малко от това, малко от онова.