Нили плъзна втората купчина. Улови погледа на Ричър и му намигна. Той кимна. Програмистът, който живееше в Хамбург, бе пръв в тази купчина. Мъжът с буйната коса, който си падаше по контракултурата. Клоп го отхвърли мигновено. Ричър разбираше причините. Хлътнали скули и пухкави кръгли устни, които нямаха нищо общо с тънки като резки устни, които не се усмихват.
Купчината с отхвърлените продължаваше да расте.
И отново нито една потенциална възможност, която да заслужи допълнително внимание.
Нили плъзна третата купчина. Клоп се залови за работа. Преводачката мълчеше. Гризман излезе за малко. Минута по-късно се появи младеж, който донесе кана кафе и пет чаши. Клоп не спираше. Вземаше формулярите от следващата купчина — един по един, с левия палец и показалец, — поглеждаше ги и ги оставяше на масата. Един след друг.
Купчината с отхвърлените продължаваше да расте. И отново нито една потенциална възможност.
Клоп каза нещо на немски и преводачката съобщи:
— Съжалява, че не ви е помогнал.
— Попитайте го дали е сигурен за тези снимки.
Тя го направи и отговори:
— Сто процента.
— Впечатляващо.
— Господин Клоп разполага с отлична памет. — Тя замълча за миг. Погледна Ричър, който искаше от нея да превежда всяка дума на свидетеля, и Гризман, сякаш искаше разрешение да продължи. После каза: — Господин Клоп е бил ревизор в Източна Германия, бил е заместник-началник на отдел в голяма фабрика край полската граница. Би искал да разберем, че е прекалено квалифициран за сегашната си позиция. Но всички хубави работни места в западната част на страната са запазени за имигранти от Турция. Етническите германци нямат достъп до тях.
— Желае ли да направим почивка? Остават му още осемдесет снимки.
Преводачката зададе въпроса. Клоп отговори и тя обясни:
— С удоволствие ще продължи. Лицето на американеца се е запечатало в паметта му. Или е в тези купчини, или изобщо го няма. Кани ви да проверите работата му, като сравните фотографиите с рисунката, която ще направи с помощта на полицейския художник. Уверен е, че ще намерите заключенията му за правилни.
— Добре, кажете му да продължава.
Клоп не откри нищо и в четвъртата купчина. Не откри дори потенциален кандидат. Вече бе прегледал сто и шейсет снимки. Нили побутна към него последните четирийсет формуляра.
Ричър наблюдаваше Клоп. Общинският служител вземаше формулярите един по един с левия палец и показалец, вдигаше ги леко от масата и ги поднасяше към погледа си — нито прекалено близо, нито прекалено далече. Явно виждаше отлично, макар и с помощта на очилата си. Изражението му издаваше максимална концентрация. Нито следа от отегчен поглед или припряно подсмихване. Спокоен фокус. Взираше се изпитателно в снимките — една по една, точка по точка. Очи, скули, уста. Да или не.
Малко по-късно произнасяше присъдата. Не. Винаги не. Оставяше формуляра на масата. До този момент Ричър бе видял сто и седемдесет лица, които не принадлежаха на американеца. А това започваше да му подсказва как изглежда. Точно както го бе описал Клоп. Дълбоко разположени сини очи, подчертани скули, тънък нос, устни, които не се усмихват, решителна брадичка. Просто не оставаха други варианти. Коса с цвят на слама, по-къса отстрани, по-дълга отгоре. Явно някаква модна прическа.
Ричър продължи да чака.
Купчината с отхвърлените продължаваше да расте. И отново нито една потенциална възможност.
Клоп взе последния формуляр, погледна го все така съсредоточено и го постави върху купчината с отхвърлените.
Ричър позвъни от кабинета на Гризман. Вдигна Ландри, който повика Вандербилт, който пък на свой ред повика Уайт. Гласът на агента на ЦРУ звучеше сънливо. Беше пет сутринта в Маклийн, Вирджиния. Ричър каза:
— Имаме свидетел на срещата. Това е безспорно. Хореографията съответства. Шансовете за друга подобна среща в същия квартал по същото време са астрономически малки.
— Идентифицира ли американеца?
— Не — отвърна Ричър. — Ратклиф греши. Не става дума за компютри. Той просто е свързал две събития без никаква причина. Няма връзка. Става въпрос за два отделни случая. Просто съвпадение.