Таксито бе стара чешка шкода. Куриерът даде на шофьора адреса, на който да го остави — пазар за цветя на пет преки от истинската му цел. А тя бе малък апартамент, нает от четирима правоверни от Туркменистан и Сомалия. Конспиративна квартира. Винаги бе за предпочитане последната част от маршрута да се изминава пеша. Шофьорите на таксита можеха да запомнят едно или друго. Някои дори си водеха бележки. Изминати километри, разход на гориво, адреси. Не познаваше никого от четиримата. Те обаче го очакваха. Киев не бе като Хамбург. Тук не можеше просто да позвъни на вратата. Затова бяха изпратили друг куриер. Куриер на куриера. Необходима предпазна мярка.
Излезе от таксито край пазара за цветя. Тръгна между сергиите, отрупани с ярки цветя, и се озова във влажно хале, в което бяха изложени по-редките видове. Когато излезе от другия край, отново бе облякъл розовата си риза, а шапката и очилата бяха изчезнали.
Той извървя пеша последните пет преки и откри жилищния блок, който търсеше. Бетонна кула, щръкнала сред по-стари и по-елегантни сгради. Открояваше се като фалшив златен зъб. Сякаш много отдавна на това място бе паднала бомба и бе освободила място за блока. А може би тъкмо това се бе случило. Фоайето вонеше на белина. Асансьорът работеше, но издаваше неприятни звуци. Коридорите на етажите бяха тесни.
Куриерът почука на вратата и зачака. Започна да отброява секундите в главата си. Бе чукал на много врати. Знаеше как протичат нещата. Първо, хората вътре чуват почукването, второ, стават от дивана, трето, проправят си път сред хаоса от мебели и вещи, четвърто, пристъпват към вратата, пето, отварят я.
Вратата се отвори. На прага стоеше млад мъж. Сам. В апартамента зад него цареше тишина.
— Би трябвало да ме очаквате — заяви куриерът.
— Трябва да излезем — отвърна младежът.
— Кога?
— Сега.
Младежът е сомалиец, помисли си куриерът. На двайсет и няколко, но вече изтощен от живота, целият кожа и кости. Примитивен като някой изчезнал биологичен вид.
— Не искам да излизам — каза куриерът. — Изморен съм. Сутринта отново заминавам. Очаква ме нов полет.
— Нямаме избор. Трябва да излезем.
— Смисълът на подобна квартира е да не се налага да излизам.
— Футболният отбор на Киев играе тази вечер в Москва. Всички барове ще дават мача. Започна скоро заради часовата зона. Ще бъде необичайно да не отидем. Ще се откроим.
— Ти можеш да вървиш.
— Никой не бива да остава в апартамента. Не и този следобед. Някой ще забележи. Съперничеството между двата отбора е голямо. Тук го приемат като израз на патриотизъм. От нас се очаква да се впишем в общата картина.
Куриерът сви рамене. Предпазните мерки наистина изискваха следването на подобни принципи на поведение. А футболът не бе толкова лошо нещо. Веднъж бе гледал как играят с отрязана глава.
— Добре — съгласи се той.
Слязоха по стълбите, постигнали мълчаливо споразумение да не рискуват с асансьора. Поеха в нова посока, която ги отдалечи от пазара за цветя. Подминаха жилищни кооперации с величествени някога, а сега избледнели и олющени фасади и свиха в алеята, открила се между две от тях. Пряк път, обясни сомалиецът. Беше тясна тухлена алея, в която стъпките им отекваха толкова силно, че куриерът се почувства неловко. Сградата свърши и двамата се озоваха в миниатюрен двор, не по-голям от стая, ограден от четириетажни тухлени фасади. Високо над главата на куриера се виждаше късче синьо небе. Стените бяха изпъстрени тук-там със зазидани прозорци и прорязани от широки водосточни тръби. От покрива висеше кабел за телевизионна антена, навит на места на руло, от което нямаше никакъв смисъл.
В двора ги очакваха трима младежи.
Куриерът прецени, че един от тях вероятно е братовчед на сомалиеца. Другите двама също си приличаха. Несъмнено бяха от Туркменистан. Съквартирантите на сомалиеца. За частица от секундата — за една щастлива частица от секундата — куриерът си помисли, че това е мястото на срещата, откъдето всички заедно ще отидат на бар. Но в този момент видя, че няма друг изход от двора.
Това не бе пряк път.
А капан.
И тогава разбра. Беше ясно като бял ден. Съвсем логично. Той представляваше риск за сигурността на операцията. Защото знаеше цената. Сто милиона долара. Именно тя бе най-опасният елемент в цялото начинание. Подобна сума би разтревожила много хора. Всеки, който я знаеше, автоматично се превръщаше в потенциална заплаха за операцията. Класическа теория. Бяха я изучавали в тренировъчните лагери, илюстрирана с хипотетични примери. Бяха я разигравали на практика. Жалко, бяха си казвали, но необходимо. Голямата борба изисква големи жертви. Голямата борба изисква хладен ум и студено сърце. Куриерът, когото бяха изпратили преди него, не им бе наредил да проветрят апартамента и да настанят удобно своя гост. Бе донесъл съвсем различни инструкции.