— Не особено — отвърна колегата с късата прическа.
Дългокосият не отговори, само сви многозначително рамене в жест, от който човек с въображение би могъл да заключи, че заповедите му не са прозвучали по различен начин.
Късо подстриганият се представи:
— Кейси Уотърман, ФБР.
— Джак Ричър, Въоръжени сили на Съединените американски щати.
— Джон Уайт, ЦРУ — каза дългокосият.
Тримата се здрависаха, след което Уотърман и Уайт потънаха в същото мълчание, което Ричър бе заварил при влизането си в стаята. Явно нямаха какво друго да си кажат. Той се настани на един чин в задната част на помещението. Уотърман седеше пред него, от лявата му страна, Уайт — също, но отдясно. Уотърман мълчеше и не помръдваше. Но стоеше нащрек. Пестеше си силите и чакаше да мине времето. Беше го правил и преди. Явно беше опитен агент. Не някакъв новобранец. Нито пък Уайт, въпреки че се държеше по съвсем различен начин. Непрекъснато се въртеше, чупеше ръце, присвиваше очи, правеше гримаси, озърташе се ту наляво, ту надясно, сякаш някой бе надзърнал в мислите му и го бе стреснал. Аналитик, предположи Ричър, прекарал много години в свят на ненадеждни данни и двойни, тройни, че дори четворни блъфове. Имаше пълното право да изглежда поне мъничко възбуден.
Никой не изрече нито дума.
Пет минути по-късно Ричър наруши тишината и попита:
— Имало ли е проблеми между нашите агенции в миналото? Имам предвид ФБР, ЦРУ и Военната полиция. Аз лично не съм чувал за някакъв по-сериозен казус. А вие?
Уотърман отвърна:
— Мисля, че изводът ти е погрешен. Не става въпрос за миналото, а за бъдещето. Знаят, че си сътрудничим. Това им позволява да ни експлоатират. Замисли се върху първата половина от названието на курса. На иновациите в областта на криминалистиката е отредена същата тежест, както и на сътрудничеството. Иновациите означават, че ще спестят пари. А в бъдеще ще си сътрудничим все по-тясно. Ще използваме едни и същи лаборатории например. Ще построят някое ново съоръжение и всички ние ще получим достъп до него. Това е моето предположение. Тук сме, за да ни обяснят как да процедираме.
— Глупости! — възрази Ричър. — Аз лично нямам представа нито от лабораторни изследвания, нито от съставяне на графици и съм последният човек, на когото биха възложили подобна задача.
— Аз също — призна Уотърман. — Ако трябва да бъда честен, графиците определено не са силната ми страна.
— Това е по-лошо от глупост — обади се Уайт. — Това е колосална загуба на време. И то когато навън се случват далеч по-важни събития.
Той продължаваше да се върти на мястото си и да чупи ръце.
— Изтеглиха ли ви от случаи, върху които работите, за да ви изпратят тук? Оставихте ли недовършени неща?
— Не, мен всъщност не. Очаквах ново назначение. Току-що бях приключил един случай. Надявах се, успешно, но ето какво получих за награда.
— Погледни ситуацията откъм хубавата ѝ страна. Можеш да си починеш. Да не се напрягаш. Да поиграеш голф. Да не ти пука какво ще научиш на курса. В ЦРУ пет пари не дават за лаборатории. Вие почти не ги използвате.
— Ще забавя с три месеца изпълнението на задача, върху която трябваше да работя в момента.
— Която е?
— Не мога да ти кажа.
— На друг човек ли я възложиха?
— И това не мога да ти кажа.
— Добър аналитик ли е?
— Не достатъчно. Все ще пропусне нещо. Включително някоя важна подробност. Подобни неща трудно могат да се предвидят.
— Какви неща?
— Не мога да ти кажа.
— Важни неща, нали?
— Далеч по-важни от това тук.
— Какъв беше последният ти случай?
— Не мога да ти кажа.
— Прояви ли изключителна храброст при изпълнението на военния дълг към Съединените щати на ключова позиция на отговорност?
— Какво?
— Или нещо подобно?
— Да… може да се каже.
— И получи награда?
— Аз също — намеси се Уотърман. — Всички сме в една лодка. Мога да повторя думите му. Очаквах повишение, а получих това.
— Повишение за какво? Или след какво?
— Приключихме важен случай.
— Какъв случай?
— В общи линии — издирване на престъпник. Стар случай, отпреди доста години. Но се справихме.
— Изпълнихте дълга си към страната?
— Какво имаш предвид?
— Сравнявам ви. Не откривам много разлики. И двамата сте добри агенти, относително високопоставени, ползвате се с доверието на шефовете, които ви смятат за лоялни и надеждни, справили сте се с важни задачи. И за награда се озовавате тук. Което означава само една от две възможности.