Мъжете извадиха две лични карти. Пластмасови, с размерите на кредитни карти. Но не бяха кредитни карти. А лични карти, последвани от шофьорски книжки. И на двете пишеше Bundesrepublik Deutschland. Федерална република Германия. Снимките бяха техните. Мъжът вляво се казваше Бернд Дюрнбергер, а другият вдясно — Клаус Аугенталер.
— Германски граждани ли сте? — попита Ричър. Мъжът вляво прибра личните карти и кимна.
— Натурализирани?
Той кимна отново.
— Положихте ли изпит?
— Разбира се.
— Труден ли беше?
— Не особено.
— В коя провинция се намираме?
— Германия.
— Това е страната. Тя е федерална република. Неслучайно се нарича Bundesrepublik. Означава, че има щати като Америка, или провинции, както ги наричат тук. С тази разлика, че са шестнайсет, а не петдесет. Принципът обаче е същият.
— Май съм забравил.
— Хамбург — отвърна Ричър.
— Това е градът.
— Но също и щат или провинция. Като Ню Йорк. На север е Шлезвиг-Холщайн, на юг Долна Саксония. Още по на юг е Бремен. Защо смени името си?
— Защо не?
— Защо Дюрнбергер?
— Харесва ми как звучи.
— Запази ли американското гражданство?
— Не, отказахме се от него. Нямаме двойно гражданство. Нищо не можеш да направиш.
— Мога да бъда нелюбезен.
— Какво?
— Озоват ли се в чужбина, американците често се проявяват като невъзпитани. Вие, европейците, непрекъснато се оплаквате от това. Можем да продължим да си седим тук.
— Не, ние ще си тръгнем веднага.
— Защо?
— Защото искаме.
— Трябва ли да ползвате тоалетната?
— Не.
— Имате ли спешна работа?
— Имаме свобода на придвижване.
— Разбира се. Също като някой човек, попаднал на Таймс Скуеър, който се опитва да стигне навреме до офиса си. Но не може да го направи, освен ако не се блъсне в туриста пред себе си.
Мъжът вляво замълча.
Ричър погледна другия и попита:
— А ти как си избра това име?
— По същия начин — отвърна той. — Харесва ми.
— Наистина ли? Я го кажи на глас.
Мъжът не отговори.
— Кажи го — настоя Ричър. — Искам да чуя колко хубаво звучи.
Никакъв отговор.
— Кажи го!
Отново никакъв отговор.
Ричър обхвана с длани плота на масата и стисна здраво. Приведе се напред и повтори:
— Кажи си името.
Непознатият не реагира.
— И така — обобщи Ричър, — разполагаме с човек, който не знае, че Германия е разделена на провинции, и друг, който не знае собственото си име. Не успявате да ме убедите, че сте германски граждани.
Той стисна здраво масата и се приведе напред не в търсене на драматичен ефект, а като подготовка за това, което очакваше да последва.
И то не закъсня. Мъжът отдясно блъсна силно масата с намерението да забие ръба ѝ в гърдите на Ричър и дори да го събори от стола, но Ричър бе подготвен и я блъсна десет пъти по-силно, в резултат на което тя се заби в корема на неговия противник. Добър удар, но изместването на масата освободи достатъчно пространство за мъжа отляво, който стана, заобиколи Ричър и се втурна към вратата. Нили обаче скочи светкавично, пристъпи вляво, завъртя се рязко и стовари юмрука си в слънчевия му сплит. В резултат на това мъжът застина на място, останал без дъх и изпаднал в паника, с широко отворена уста, сякаш бе погълнал електрошокова палка. Така предостави на Нили достатъчно време, за да нанесе следващия си удар. Първо лявото ѝ коляно се заби в слабините му, а после дясното се стовари върху лицето му и той се строполи на пода пред нея.
Ричър държеше другия мъж притиснат зад масата.
— Видя ли какво имах предвид? — попита той. — Сега ще трябва да почистя тази бъркотия.
Той извърна глава и видя, че възрастната жена зад касата се кани да изпищи, да припадне или да грабне телефона. Затова извика: Sexueller Angriff, което, доколкото помнеше от един случай, когато бе отвел задържан в гражданския съд във Франкфурт, означаваше сексуално нападение. После посочи себе си и добави: Militärpolizei. Знаеше, че това означава Военна полиция. Жената се поуспокои. Силите на реда контролираха ситуацията. А и не бяха счупили нищо. Нили бе действала прецизно. Имаше кръв по пода, но съвсем малко. Едно забърсване с парцала и нямаше да остане следа от нея. В края на краищата няма щети, няма проблем.
Ричър се обърна към Нили.
— Помоли я да използваш телефона. Обади се в Щутгарт и провери дали някой колега, когото познаваме, може да дойде тук още днес.
— Заради тях?
— Ще се вдигне шум. Трябва някой да ни отърве от боклука.