Продължиха да чакат. Следобедът започна да прелива във вечер. В един момент до бордюра спря синя кола. Голям опел, седан. Произведен от „Дженерал Мотърс“. Зад волана седеше мъж в американска бойна униформа. До него седеше още един военен. Зад тях се виждаше плексигласов панел, който разделяше салона на автомобила от тавана до пода. Полицейска кола.
Пътникът излезе. Нисък, набит, мургав. Мануел Ороско. Сравнително ново попълнение в 110-а специална част. Не се бъзикай със специалните следователи. Любим негов израз. Добър приятел.
— Мислех, че са те пратили на някакъв курс — заяви Ороско.
— Това ли си чул? — отвърна Ричър.
— Всички говорят за това, човече. Все едно си умрял.
— Съветът за национална сигурност ни натовари със секретна задача. Хванали сме дървото и го друсаме здраво. Доста гнили ябълки падат от него. Ще трябва да почистиш след нас. Без да споменаваш имената ни. Можеш да обявиш арестите за своя заслуга, ако искаш. И да получиш още един медал. Започни с тези двамата. Продават пистолети, предназначени за претопяване, на скинари в един бар.
— Няма да получа медал за това.
— Барът е важен. Може да се окаже върхът на айсберга.
— Какво се е случило с носа му?
— Нили.
— Отлична работа.
— Трябва ни информация за бара. Очевидно там се въртят най-различни сделки. Напиши го като отделен доклад, става ли? После си свободен да разследваш бара. Но не преди да ти дадем знак. Търсим конкретен човек и не искаме да го подплашим. Предполагаме, че ще се върне. Макар вероятността да е малка.
— Ясно, шефе — отвърна Ороско.
— Вече не съм ти шеф.
— Не се съмнявам, че си шеф на нещо.
Ороско настани двамата арестанти на задната седалка на колата, зад плексигласовия панел, и се настани до шофьора, а Ричър и Нили му помахаха за „довиждане“. Върнаха се пеша в бутиковия си хотел, където служителят на рецепцията потвърди, че са получили обаждане от американското консулство, в резултат на което вече са им предоставени две съседни луксозни стаи на последния етаж. Влязоха първо в тази на Нили, откъдето се обадиха в Маклийн, Вирджиния, за да информират Синклер за последните събития.
В същия момент специалистът по дактилоскопия в полицейския гараж разговаряше по телефона с главен следовател Гризман. Тъкмо го бе уведомил, че е открил чудесен отпечатък върху задната повърхност на хромирания лост на вратата. Просто идеален. Ако се съди по формата му, би трябвало да е оставен от средния пръст на дясната ръка от мъж със среден ръст или от едра жена. Нямало съвпадения с федералните бази данни. Следователно извършителят почти сигурно не е германски гражданин.
Луксозните стаи разполагаха с модерни телефони. Нили включи своя на високоговорител и седна на леглото. Ричър се настани на стола. Телефонът в Маклийн също бе включен на високоговорител. Ричър чу характерното ехо, след което прозвуча поздравът на Синклер, последван от тези на Уотърман и Уайт. Ричър предположи, че всички са се събрали в офиса и са седнали удобно в кожените столове край заседателната маса.
— Някакъв напредък? — попита Синклер.
Звучеше уморено.
— Свидетелят е германски гражданин на име Клоп, който ни даде добро описание и добър портрет. Изпратихме ви го по факса. Клоп казва, че го е видял два пъти. Впоследствие открихме друг свидетел, който е видял нашия човек три пъти. В същия бар. Който се оказа свърталище на крайната десница и място за незаконни сделки. Най-различни сделки.
— Там ли ще се проведе втората среща?
— Шансовете са минимални. Могат да изберат което място си пожелаят от Скандинавия до Северна Африка.
— Проверяваме списъците по няколко различни критерия — обади се Уайт. — Държавният департамент разполага с изключително мощни компютри. Обработваме имената на около четиристотин американски граждани. Твърде много, за да ни бъдат от полза. Последните дестинации, на които са пътували, включват четирийсет страни. И това е твърде много.
— Всичко се свежда до добре познатия ни въпрос. Какво продава този тип?