— Срещата осъществила ли се е?
— В късния следобед на втория ден. Куриерът е отсъствал петдесет минути.
— А после?
— Тръгнал си е рано на следващата сутрин.
— Без повече разговори?
— Само един. Но много полезен за нас. Куриерът изплюл камъчето. Съобщил на приятеля си информацията, която щял да отнесе у дома. Ей така, никой не го карал. Просто не могъл да се сдържи. Смятаме, че е бил впечатлен от мащабите на сделката. Иранецът твърди, че бил много развълнуван. Не забравяйте, че става въпрос за младежи на по двайсет и няколко години.
— Каква е била информацията?
— Първоначална оферта. Както е предположил иранецът. Кратка и ясна.
— Какви са били точните му думи?
— „Американецът иска сто милиона долара.“
3
Синклер изправи гръб и се приведе към масата, сякаш за да подчертае значението на своите думи.
— Иранецът е много умен, речта му е изключително ясна и точна, а той самият долавя всички нюанси в думите на събеседника. Шефът на резидентурата ни в Хамбург разговарял надълго и нашироко с него, в резултат на което сме убедени, че тези думи са недвусмислено декларативно изявление. По време на тези петдесет минути куриерът се е срещнал лице в лице с американски гражданин. Мъж, защото не е споменал, че става въпрос за жена. Ако се беше срещнал с жена, нямаше да пропусне да го спомене, иранецът е сигурен в това. По време на срещата американецът заявил на куриера, че иска сто милиона долара. Това е цената за нещо. Очевидно такъв е бил контекстът. Не знаем нищо повече. Нямаме представа кой е американецът. Нямаме представа срещу какво иска тези сто милиона долара. Нямаме представа от кого ги иска.
— Сто милиона долара стесняват обхвата на търсене — отбеляза Уайт. — Дори това да е първоначална оферта и впоследствие цената да падне на петдесет милиона, това пак са много пари. Кой разполага с тях? На пръв поглед доста хора, но ако се замислим, ще видим, че не са чак толкова много.
— Грешен подход — намеси се Ричър. — По-добре да открием продавача, отколкото купувача. За какво някакви хора, които се катерят по въжета в Йемен, ще са готови да платят сто милиона долара? И какъв е този американец в Хамбург, който разполага с подобна стока за продан?
— Сто милиона са страшно много пари — каза Уотърман. — Цената ме притеснява.
Синклер кимна.
— Цената притеснява всички ни. Предложението звучи ужасно сериозно. Опитваме се да съберем информация по всички възможни канали. Всичките ни хора по света са предупредени. Стотици агенти работят по случая. Това обаче не е достатъчно. Задачата ви е да откриете американеца. Ако се намира в чужбина, юрисдикцията е на ЦРУ и господин Уайт ще ръководи издирването. Ако вече се е върнал в Щатите, случаят се поема от ФБР и специален агент Уотърман. Но тъй като статистиката ни подсказва, че огромното мнозинство американци в Германия са служили или продължават да служат в американската армия, предполагам, че ще имаме нужда от услугите на майор Ричър.
Ричър погледна първо Уотърман, после Уайт и видя въпросите в очите им. Това несъмнено бяха същите въпроси, които измъчваха и него.
— Персоналът и оборудването ще пристигнат утре сутринта. Можете да поискате каквото ви потрябва по всяко време. Но няма да разговаряте с никого освен с мен, господин Ратклиф или президента. Ще ви поставим под карантина. Ще ви изолираме от света. Дори да искате кутия моливи, пак ще се обадите на мен, на господин Ратклиф или на президента. На практика ще работите с мен. Документацията ще се обработва в Западното крило. Няма да разкривате самоличността си. Сто милиона долара са много пари. Не изключваме възможността да е замесен човек от правителството. Американецът може да е служител на Държавния департамент, Министерството на правосъдието, Пентагона. Може неволно да се разкриете пред неподходящия човек. Затова няма да разговаряте с никого освен с мен. Това е правило номер две.
— А кое е правило номер едно? — попита Уотърман.
— Правило номер едно изисква да опазим иранеца. Не бива да го компрометираме по никакъв начин. Инвестирали сме прекалено много в него. Нуждаем се от него, защото нямаме представа какви ще бъдат следващите им ходове.
Синклер отмести стола си назад, изправи се и тръгна към вратата.
— И не забравяйте, не разполагаме с никакво време.