Двете минути между края на първата емисия и началото на втората Крофърд Слоун използва да телефонира на Чък Инсън.
— Виж какво, мисля, че трябва да върнем саудитската новина в емисията.
— Знаеш ли, ти си човек с влияние. Защо не уредиш още пет минути телевизионно време?
— Не ми е до шеги. Този факт е съществен.
— И скучен като петрола. Казах не.
— А какво ще стане, ако аз кажа да?
— Много работи, за които впрочем ще си поговорим утре. А дотогава аз разпореждам какво да влезе в емисията.
— Което включва или поне предполага и трезва преценка за значението на всяка външнополитическа новина.
— Знам си служебните задължения, а от твоите времето скоро ще те освободи — каза Инсън. — О, щях да забравя, с тая история в Далас ти се справи чудесно — и тук, и там.
Без да отговаря, Слоун тракна слушалката на пулта. После се сети и каза на репортера до себе си:
— Поръчай на някого да се свърже по телефона с Хари Партридж в Далас. Ще говоря с него през следващата пауза. Искам да го поздравя заедно с целия му екип.
— Петнайсет секунди — чу се отново гласът на режисьора.
Добре, реши Слоун, утре ще има разговор с Инсън и ще си разчистят най-после сметките. Може би Инсън вече не е нужен и е време да си върви.
Чък Инсън не проговори и не се усмихна на никого, когато след края на втората емисия се върна в кабинета си да вземе десетина списания за четене, като се прибере. Ориста на отговорния редактор на новините бе непрекъснато да чете, да чете, да чете, за да е осведомен по всички въпроси във всички области. Където и да се намира, независимо по кое време, Инсън го смяташе за задължение да вземе било вестник или списание, или някаква книга с публицистика, пътеписи или научна тематика, все едно от кого дори — така както другите хора се чувстваха длъжни да държат чаша кафе, носна кърпичка или цигара. Често се събуждаше нощем и четеше или слушаше новини на къси вълни. Чрез домашния си компютър имаше достъп до най-големите информационни служби и всяка сутрин в пет часа ги преглеждаше поред. Докато отиваше с колата си на работа, слушаше новините по радиото — главно Си Би Ес, чиято радиопрограма и той, както мнозина в професията, смяташе за най-сполучлива. Защото Инсън бе убеден, че именно богатото разнообразие от елементи в новините и в темите, които интересуват обикновените хора, прави неговия подбор на информации по-сполучлив от този на Крофърд Слоун, който обикновено подхождаше към новините твърде елитарно.
Инсън си имаше своя философия за милионите зрители на вечерната информационна емисия. Убеден беше, че повечето от тях очакват отговор на три основни въпроса: „Сигурно място ли е светът? В безопасност ли е моят дом и семейството ми? Случило ли се е нещо интересно днес?“ И Инсън се стараеше всяка вечер да даде преди всичко отговор на тези въпроси.
Беше му додеяло, помисли си с гняв, от чувството за превъзходство и важниченето на водещия при подбора на темите. Затова смяташе на утрешния си разговор с него да му каже веднъж завинаги и право в очите мнението си по този въпрос, пък после, по дяволите, да става каквото ще.
А какво всъщност можеше да стане? По-рано във всяка схватка между водещия и отговорния редактор водещият неизменно излизаше победител и другият трябваше да си търси нова работа. Но в телевизионните компании много неща вече се променяха; сега климатът там беше различен и не беше изключено за пръв път водещият да се махне, а отговорният редактор да остане. Обмисляйки именно тази възможност, преди няколко дни Инсън имаше строго поверителен разговор по телефона с Хари Партридж, за да разбере дали Хари е склонен да се раздели с кореспондентството и да се установи в Ню Йорк, за да стане водещ на вечерния осведомителен бюлетин. Той не само би бил много подходящ за тази роля, но би се ползвал и с голям авторитет, което впрочем бе доказал на няколко пъти като заместник на Слоун по време на отпуск.
Отговорът на Партридж представляваше смесица от изненада и колебание, но поне не бе отрицателен. Естествено, Кроф Слоун не знаеше нищо за този разговор. Но независимо от всичко останало, що се отнасяше до отношенията му със Слоун, Инсън си даваше сметка, че враждата помежду им не може да продължава вечно и скоро ще има някаква развръзка.