— Тук някой е копал съвсем скоро. После са се опитали да заравнят, но не са успели. Тревата не е поникнала.
— Изглежда, че са копали дупка, за да заровят нещо — каза Купър.
Всички се спогледаха. Купър като че ли се колебаеше. Йейгър се обърна встрани:
— Ами ако наистина е заровено нещо, какво ли може да е то? Труп или няколко трупа?
Всеки от присъстващите допускаше тази възможност. Йейгър предложи колебливо:
— Може би трябва да извикаме ФБР тук и да изчакаме, докато дойдат…
Цялата работа беше там, че след новините в петък директорът на ФБР във Вашингтон бе телефонирал на Маргот Лойд-Мейсън, за да протестира остро срещу задържането на информация от страна на Си Би Ей. Но за изненада на мнозина в телевизията президентката й не прие твърде тежко това оплакване, надявайки се вероятно, че то няма да бъде внесено в съда. Тя само уведоми Лес Чипингъм за телефонния разговор, а председателят на свой ред предупреди „групата за бързо реагиране“ да уведомява вече властите за всичко, освен ако няма крайно уважителни причини за противното.
А тъй като ставаше дума за веществени доказателства в имението Хакензак, те трябваше да станат достояние на ФБР преди емисията тази вечер.
— Разбира се, че ще им се обадим — съгласи се Китъринг. — Но първо искам да видя какво има тук под земята.
— Ей там в склада има няколко лопати — каза Моуни.
— Донеси ги. Всички сме здрави и яки, нека сами да го изкопаем.
Съвсем скоро стана ясно, че това не беше гроб. Заровени бяха разни неща, използвани от неотдавнашните обитатели, които очевидно е трябвало да бъдат скрити. Някои от тях бяха съвсем безобидни — храна, дрехи, тоалетни принадлежности, вестници. Други бяха по-разобличителни, като например медицински инструменти, карти, няколко книги джобен формат на испански и монтьорски съоръжения.
— Вече ни е известно, че са имали цял парк от най-различни автомобили — обади се Йейгър. — Сигурно ФБР ще открие за какво са им били необходими, ако това изобщо има значение в този момент.
— Не мисля — заключи Китъринг.
Разкопаването бе записано вече на видеолента. Преди това Коуки Веил разказа пред камерата как е открила обявата, довела я до Хакензак. Това щеше да е първата й поява на телевизионния екран, но онези, които я наблюдаваха, имаха предчувствието, че няма да е последната.
Моуни бе скочил в изкопаната дупка и продължаваше да изхвърля пръстта, когато Китъринг реши да си тръгват. Тъкмо преди да се качи и той, Моуни усети под крака си нещо твърдо и разрови с лопатата. След миг извика другите да им покаже един радиотелефон в платнен калъф.
— Струва ми се, че отдолу има още един — каза той, подавайки апарата на Купър.
Оказа се не само един, а още четири. Скоро и шестте телефона бяха наредени на земята.
— Който ги е използвал, не ще да е пестил пари — отбеляза Коуки.
— И тъй като най-вероятното е да са били пари от контрабандата с наркотици, не са се ограничавали.
Дон Китъринг разглеждаше замислено телефоните.
— А може би… може би вече стигнахме до нещо…
— Пазят ли се записите на разговорите по радиотелефоните? — запита Йейгър.
— Разбира се — отвърна Китъринг, който неотдавна бе писал материал за бума на пазара с радиотелефони. — Записват се и други неща, включително името на обикновения телефонен абонат, както и адресът, на който получава сметките си. Тази банда не може да не е имала някъде съучастници. — После се обърна към Купър: — Теди, всеки телефон трябва да има кодов номер. Само с него може да се избира друг абонат.
— Слушам те — отвърна Купър. — Искаш ли да направя списък?
— Ако обичаш.
Докато Купър се зае да записва, другите продължиха да снимат с камерата къщата и пристройките. Накрая Китъринг се яви в едър план пред обектива със следните думи:
„Според някои откриването на изоставената американска база на похитителите вече няма голямо значение. Може и да е така. Но нека да оставим ФБР и другите служби да прецеждат доказателствата и уликите, намерени тук, докато светът следи с напрежение развоя на събитията, без да губи надежда.
Аз съм Дон Китъринг, Си Би Ей, от Хакензак, Ню Джърси.“
Преди да си тръгнат, те позвъниха на местната полиция и я помолиха да уведоми ФБР.
Още преди да започне излъчването на вечерния осведомителен бюлетин, Китъринг успя да се свърже със свой приятел в телефонната корпорация, която обхващаше телефонните съобщения на Ню Йорк и Ню Джърси. Със списъка от кодови номера, направен от Теди Купър, той обясни какво му е необходимо: името и адресът на лицето или лицата, зарегистрирали шестте телефона, както и списък на всички разговори, водени с тези номера през последните два месеца.