— Джунглата може да е приятел, но може да стане и враг — обясняваше Фернандес. — Из нея не се ходи като по улиците на града. Ще прекараме в селвата поне една нощ, а може би две, и ще са ни нужни припаси и екипировка, без които няма да оцелеем. А за транспортирането ни по въздуха дотам са необходими хора, на които да можем да се доверим. Освен да ни закара дотам, самолетът ще трябва да се върне да ни прибере, което изисква строга координация на действията и много добър разчет на времето. Ще са ни нужни най-малко два дни за подготовка, а и те едва ще стигнат.
Още от самото начало стрингерът говореше в първо лице множествено число, с което показваше, че се смята за член на експедицията.
— Не можете без мен — каза той простичко. — Много пъти съм бил в джунглата. Познавам я добре.
А когато Партридж се почувства задължен да му напомни, че рискът е голям, Пабур само вдигна рамене.
— Целият живот е пълен с рискове, а днес в Перу е риск дори да станеш сутрин от леглото си.
Основната им грижа бе да осигурят прехвърлянето си дотам със самолет. В четвъртък сутрин Фернандес бе изчезнал за известно време и като се върна, взе Партридж и Рита, за да ги заведе в едноетажна тухлена сграда близо до летището на Лима. Там имаше няколко малки канцеларии. Приближиха се към врата, на която пишеше „АЛСА — АЕОРОЛИБЕРТАД“. Фернандес влезе пръв и представи останалите на собственика на фирмата за чартърни полети, който бе и главният й пилот. Казваше се Освалдо Силери.
Около тридесет и пет годишен, Силери беше приятен на вид, с атлетично телосложение. Личеше, че е предпазлив, но бе делови и прям. Той се обърна към Партридж:
— Доколкото разбирам, каните се да направите неочаквано посещение в Нуева Есперанса. И повече от това нито искам, нито трябва да знам.
— Всичко това е чудесно — каза му Партридж, — само че ние се надяваме да доведем с нас още трима пътници.
— Самолетът, който наемате, е тип „Шайен II“. Ще има двама пилоти и място за седем души. Как ще запълните тези места си е ваша работа. Нека сега да се разберем за цената.
— С мен — обади се Рита. — Колко искате?
— В американски долари ли ще плащате? — попита Силери.
Рита кимна.
— В такъв случай редовната цена на всяко отиване и връщане е хиляда и четиристотин долара. Ако се наложи в крайната точка да останем по-дълго във въздуха, кръжейки около пистата, ще ви струва по-скъпо. На всяко кацане в близост с Нуева Есперанса — район на контрабандисти, контролиран от „Сендеро Луминосо“ — ще искам по пет хиляди допълнително за поетия риск. А преди да тръгнем в събота, ще ми дадете шест хиляди долара в брой за депозит.
— Ще ги имате — каза Рита. — Само напишете всичко това в два екземпляра. Аз ще ги подпиша и ще задържа единия.
— Ще ви ги дам, преди да тръгнем. Искате ли да ви обясня някои подробности около своята работа?
— Добре би било — вежливо отговори Партридж.
И не без известна гордост Силери изрецитира очевидно наизустеното си слово.
— Самолетът „Шайен II“, а ние имаме три такива, е с два двигателя и перка. Той е изключително надеждна машина и може да каца на къса писта, което е особено голямо предимство в джунглата. Всичките ни пилоти, включително и аз, са обучени в Америка. Познаваме добре всички области на Перу, както и диспечерските служби на различните места. А и те са свикнали с нас. Всъщност за този полет е мой ред да пилотирам.
— Всичко това е чудесно — призна Партридж, — но ни е необходим и един съвет от вас.
— Да, Фернандес ми каза. — И Силери се приближи до масата, на която бе разгърната карта на южната провинция Сан Мартин в много едър мащаб. Останалите тутакси се присъединиха. — Предполагам, че ще искате да кацнем достатъчно встрани от Нуева Есперанса, за да не се забележи пристигането ви.
— Предположението ви е вярно — кимна Партридж.
— Затова предлагам да кацнем ето тук. — И с един молив Силери посочи точица на картата.
— Това шосе ли е?
— Да, главното шосе през джунглата, но по него има малко движение, а понякога почти никакво. Ето как на няколко места това шосе е разширено и настилката му е подновена от контрабандистите, за да могат да кацат там самолетите им. Ние също сме я използвали.
Партридж се запита с каква ли цел са я използвали. Да продават наркотици на хора, които ги изнасят? Бе чувал, че в Перу всеки пилот е участвал поне веднъж в наркотрафика, макар и само като превозвач.
— А откъде ще ви взема с пътниците, с които ще се връщате? — попита Силери. — Фернандес и аз обсъждахме някои подробности и набелязахме план.