Съобщението бе телеграма на „Ройтер“, в която се описваше как в Си Би Ей в Ню Йорк са били получени отрязаните пръсти на Никълъс Слоун и как баща му бил съкрушен от скръб.
— О, Господи! — Болка и чувство за вина завладяха Партридж. Защо, мина му през ума, не бе предприел по-рано тази операция?
— Знам какво си мислиш — обади се Серхио. — Но не е имало начин да го предотвратиш. Разполагаше с твърде малко време и твърде оскъдна информация.
Партридж мислено се съгласи, но знаеше, че ще продължи да се упреква за бавния си напредък.
— Исках да те питам и друго, Хари. Твоята телевизионна компания, Си Би Ей, не е ли собственост на „Глобаник Индъстрийс“?
— Да, така е.
Перуанският журналист отвори чекмеджето си и извади няколко защипани листа.
— От няколко различни източника, единият от които — за голяма твоя изненада — е „Сендеро Луминосо“, получих една и съща информация. „Сендеро“ имат симпатизанти и шпиони на много места и един от тях ми е изпратил това тук с надеждата, че ще го излъча по радиото. Знам, че ме мразят, но понякога ме използват.
Партридж пое изписаните листа и започна да чете.
— Както виждаш — продължаваше Серхио, — има някакво споразумение между „Глобаник Файнаншъл Сървисис“ и перуанското правителство. Става дума за сделка с дълговете на Перу.
— Не разбирам от тия работи — поклати глава Партридж. — Законно ли е това?
— Да речем, почти — вдигна рамене Серхио. — По-важното е, че тази сделка е много изгодна за „Глобаник“, а перуанците няма да имат никаква полза от нея.
— Щом смяташ така, защо не го коментираш по радиото?
— По две причини. Първо, никога не вярвам на сведения, получени от Перу, и искам да проверя доколко са верни. Този път се оказа, че са верни. Но втората причина е, че още не съм установил кой перуански министър е получил или ще получи големия подкуп за такъв голям удар от страна на „Глобаник“. Като съм готов, ще го съобщя. Вероятно идната седмица.
— Има ли възможност да ме снабдиш с едно копие? — попита Партридж, като понечи да му върне страниците.
— Задръж тези. Аз имам друго копие.
На следващия ден, петък, Партридж реши, че трябва да провери още нещо преди заминаването си в събота. Дали и някой друг не се е добрал до телефонния номер, който отведе журналистите от Си Би Ей в жилището, обитавано от бившия лекар Боделио и от неговата Долорес? Ако и друг се бе интересувал от него, значи му бе известно голямото значение на Нуева Есперанса. От Дон Китъринг той бе разбрал по телефона в сряда вечер, че радиотелефоните, намерени в Хакензак, са вече в ръцете на ФБР. А ако ФБР е уведомило и ЦРУ, въпреки съперничеството между двете агенции, не е изключено да е било отправено искане до перуанското правителство за проверка на телефонния номер.
Ето защо, по настояване на Партридж, Фернандес посети за втори път Долорес. Тя бе пияна, но достатъчно на себе си, за да го увери смислено, че никой друг не е посещавал жилището й.
Същия следобед обаче те узнаха от перуанското радио трагичната вест за смъртта на Ангъс Слоун. Партридж веднага отиде с Мин Ван Кан в американското посолство и изпрати материала си чрез сателит за вечерните новини. Междувременно там бяха пристигнали и други телевизионни екипи, както и журналисти от вестниците, но Хари успя да избегне разговорите с тях.
На съвестта му вече тежаха две поражения. Бе дошъл в Перу с надеждата да спаси и тримата заложници, а не бе успял да направи нищо за бащата на Кроф. Ники пък бе загубил пръстите си. Като се върна в хотела си, той цяла вечер лежа буден, самотен и отчаян.
Събуди се цял час преди изгрев с намерението да свърши две важни неща. Едното бе да изготви кратко, саморъчно написано завещание, а другото бе да състави текста на телеграма. Малко по-късно на път за аерогарата в микробуса, взет под наем, той накара Рита да се подпише на завещанието и й го остави. Помоли я да изпрати и телеграмата, адресирана до Оуклънд, Калифорния. Говориха и за сделката между „Глобаник“ и Перу.
— Като го прочетеш, струва ми се, че е редно да го покажем и на Лес Чипингъм. Но тъй като то няма нищо общо с целта на нашето пребиваване тук, не възнамерявам да използвам информацията. И без това Серхио ще я пусне другата седмица. — После се усмихна. — В края на краищата това е най-малкото, което можем да направим за „Глобаник“, след като ни дава хляба.
Самолетът „Шайен II“ излетя от пистата в Лима преди съмване. Седемдесет минути по-късно стигна пространството над онова шосе в джунглата, на което трябваше да остави Партридж, Мин, О’Хара и Фернандес. Вече бе достатъчно светло и долу по земята се виждаше всичко. Шосето наистина беше съвсем пусто. От двете му страни се стелеха стотици мили джунгла, покрила земята като огромно зелено одеяло.