Отмествайки за миг поглед от таблото пред себе си, пилотът Освалдо Силери извика на пътниците си:
— Скоро ще кацнем, бъдете готови бързо да скочите. Не желая да оставам на земята и секунда повече от необходимото.
След остър завой и бързо снишаване самолетът се насочи към шосето и го допря точно там, където започваше да се разширява; после спря след удивително кратък пробег. Четиримата мъже скочиха, натоварени с багажа си, и минути по-късно „Шайен II“ излетя.
— Бързо да се скрием! — подкани Партридж останалите и те се гмурнаха в джунглата.
13
След цялото напрежение на петъчния ден Хари Партридж дори не подозираше, че е предизвикал истинска криза в Ню Йорк.
Още докато закусваше, Маргот Лойд-Мейсън бе уведомена, че Тиъдор Елиът иска да я види незабавно в седалището на „Глобаник Индъстрийс“ в Плезънтвил. Наложи се Маргот да нареди на един от двамата си секретари да отмени всичките й срещи, запланувани за сутринта. Нямаше представа какво иска от нея Тио Елиът.
Трябваше да почака няколко минути шефа си в елегантното фоайе, седнала неволно на същото място, където преди четири дни бе седял репортерът на „Болтимър Стар“, Глен Доусън. А когато бе извикана в кабинета му, Елиът я попита най-безцеремонно:
— Защо, по дяволите, не следиш какво правят проклетите ти журналисти в Перу!
— Как да ги следя? — озадачи се Маргот. — Та ние непрекъснато получаваме похвали за репортажите оттам, а рейтингът ни е…
— Говоря ти за мрачните, потискащи, разобличителни материали — тежко стовари ръка върху бюрото си Елиът. — Снощи ми се обади сам президентът Кастанеда от Лима. Каза, че всичко, което Си Би Ей изнася за неговата страна по телевизията, е критично и злепоставящо. Бесен е от гняв, както впрочем съм и аз.
Маргот се опита да му възрази спокойно.
— Другите телевизии, а и „Ню Йорк Таймс“ поддържат нашата линия, Тио.
— Не ми приказвай за другите. Аз ти говоря за нас! Освен това президентът Кастанеда смята, че ние даваме тон и на другите.
И двамата стояха прави. Елиът бе толкова разгневен, че не бе предложил на Маргот да седне.
— Имаш ли предвид нещо конкретно? — попита тя.
— Имам, дявол да го вземе! — И генералният директор на „Глобаник“ посочи няколко видеокасети върху бюрото си. — След разговора с президента снощи пратих моите хора да вземат касетите на вечерните ви информационни емисии през седмицата. Изгледах всичките и разбирам защо е сърдит Кастанеда: в тях има само чернилка и помия. Колко било лошо в Перу… Нищо положително! Никъде не се казва, че Перу има светло бъдеще или че е прекрасно място за почивка, или че ония въшливи бунтовници от „Сияйната пътека“ скоро ще бъдат разгромени.
— Но по общо мнение нямало изгледи за това, Тио.
Елиът изкрещя още по-силно, сякаш не беше я чул:
— Кастанеда е прав да протестира! А ти много добре знаеш, че „Глобаник“ не бива да допуска подобно нещо. Предупредих те, но ти явно не си ми обърнала внимание. Освен това Фоси Ксенос също е бесен. Той смята дори, че ти нарочно искаш да осуетиш неговата голяма сделка с перуанските дългове.
— Но ти знаеш, че това са глупости. Какво можем да направим, за да излезем от тази ситуация?
Маргот съобразяваше бързо, осъзнала, че положението е по-сериозно, отколкото бе предполагала. Изведнъж си бе дала сметка, че собствената й кариера в „Глобаник“ е изложена на опасност.
— Ще ти кажа точно какво да направиш. — Гласът на Елиът бе станал стоманен. — Оня репортер — Партридж ли му беше името? — дето си пъха носа навсякъде, да бъде върнат с най-скорошния полет и незабавно да бъде уволнен.
— Можем да го върнем, но не съм сигурна за уволняването.
— Уволнен, и при това незабавно! Ти май недочуваш тази сутрин, а, Маргот? Това копеле да се маха от Си Би Ей, за да мога още в понеделник да телефонирам на президента Кастанеда и да му кажа: „Вижте какво, ние изхвърлихме виновника за цялата тази бъркотия. Много съжалявам, че го изпратихме в Перу. Направихме голяма грешка, която няма да се повтори.“
Предвиждайки какви трудности ще има в Си Би Ей, Маргот възрази:
— Тио, трябва да ти напомня, че Партридж работи в тази телевизионна мрежа от почти двайсет и пет години и си е извоювал името на отличен кореспондент.
Елиът лукаво се усмихна.
— Тогава награди този кучи син със златен часовник. Все ми е едно. Само го махай час по-скоро, за да мога да проведа разговора си в понеделник. И да те предупредя за, още нещо, Маргот.