За разлика от случая с Партридж обаче, другите телевизионни компании нямаше да хукнат подир него, ако го изхвърлеха от Си Би Ей. Та нали никъде не бе необходим повече от един председател, пък и не бе чувал някъде да се е овакантило място като неговото, което означаваше, че ще трябва да се примири с по-ниско платена длъжност, а Стася щеше да продължи да си иска своето. Изобщо мрачна перспектива.
Освен ако… ако изпълни нареждането на Маргот…
„Бог ми е свидетел, че се ненавиждам, Хари — промълви той, — но нямам друг избор.“
Петнайсет минути по-късно Чипингъм препрочиташе писмото, което лично бе написал на машината върху бюрото в кабинета си. То започваше така:
„Драги Хари,
С голямо съжаление трябва да те уведомя, че трудовият ти договор с телевизионната компания Си Би Ей е прекратен, смятано от датата на настоящето.
По силата на този договор…“
Чипингъм се бе запознал с договора и знаеше, че ако компанията го прекрати, е длъжна да изплати пълно обезщетение до края на посочения в него срок, в случая — една година. Чипингъм обаче отмени клаузата, която задължаваше Партридж да не постъпва другаде на работа поне за шест месеца, ако ползва правото си на пълно обезщетение. Това, реши той, бе най-малкото, което можеше да направи за Хари.
Възнамеряваше да изпрати писмото по факса до Лима. Чувстваше, че няма сили сам да му телефонира.
Тъкмо се канеше да подпише документа, някой почука на вратата. Инстинктивно Чипингъм обърна листа с текста надолу.
Влезе Крофърд Слоун. Той държеше току-що откъсната телеграма от телекса. Като заговори, едва сдържаше сълзите си.
— Лес, трябваше да те видя. Виж какво пристигна преди малко.
Телеграмата повтаряше съобщението в „Чикаго Трибюн“ от Лима за обстоятелствата, при които бе намерена отсечената глава на Ангъс Слоун.
— О, господи! Кроф, аз… — Като не можа да намери думи, Чипингъм само поклати глава, протегна ръце и спонтанно прегърна приятеля си.
— Не казвай нищо. Нямам сили да го чуя. Тази вечер няма да мога да се появя по телевизията. Казах им да извикат Тириса Той…
— Не се притеснявай, Кроф. Ние ще се погрижим за това.
— Има и още нещо. Но него сам ще свърша. Искам един „Лиърджет“ до Лима. Докато все още има някакъв шанс… за Джесика и Ники, аз трябва сам… — Слоун млъкна, опитвайки се да се овладее, после добави: — Ще ида най-напред до Ларчмънт, оттам до „Титърбъроу“.
— Сигурен ли си, че трябва да го направиш, Кроф? Обмисли ли добре? — попита го недоверчиво Чипингъм.
— Отивам, каквото ще да става, Лес. Не се и опитвай да ме спреш. Ако Си Би Ей не плати самолета, аз ще го платя.
— Няма нужда. Сега ще поръчам да го наемат.
Чартърният „Лиърджет“ щеше да излети същата нощ от „Титърбъроу“ и да кацне в Перу сутринта.
Поради внезапната трагична новина за Ангъс Слоун писмото на Чипингъм до Партридж бе подписано и изпратено за Лима едва късно същия следобед. Чипингъм изчака секретарката си да тръгне, предаде го под номера на ЕНТЕЛ Перу със заръката да го занесат в студиото на Си Би Ей в същата сграда. Накрая Чипингъм бе добавил бележка с молба писмото да бъде поставено в плик и адресирано до мистър Хари Партридж с изричния надпис „лично“.
14
Партридж и останалите трима напредваха мъчително и бавно през джунглата, отдалечавайки се от шосето, където бе кацнал самолетът им. Пътеката, ако изобщо можеха да я нарекат така, често се скриваше под растителността и понякога за дълго изчезваше. Налагаше се да си проправят път, като изсичаха стъблата с мачете. Високите дървета образуваха почти плътен навес над главите им. Небето бе мрачно и от надвисналите облаци всеки момент щеше да се изсипе дъжд. Някои стъбла бяха гротескно извити, с дебела кора и листа като от кожа. Партридж бе прочел някъде, че в Перу растат осем хиляди известни вида дървета.
Бяха облени целите в пот, а и ятата насекоми още повече ги затрудняваха. Изглежда, че комарите дори харесваха спрея против тях, с който обилно се бяха напръскали, преди да тръгнат.
Гъстата джунгла бе прорязана само от река Хуалага, а според едромащабната топографска карта, с която се бе сдобил Фернандес, няколко възвишения ги деляха от крайната им цел. Нуева Есперанса бе на около петнайсет километра от мястото, където се намираха — трудно преодолимо разстояние в тези условия.
Партридж помнеше втория сигнал, който Джесика бе успяла да даде по време на видеозаписа. В запечатано писмо, връчено му лично от Рита в Перу, Крофърд Слоун обясняваше, че докосвайки лявото си ухо, Джесика е съобщила: „Охраната тук не винаги е строга. Нападение отвън би могло да се окаже успешно.“ Скоро щяха да проверят надеждността на тази информация.