Още докато говореше, Партридж си даваше сметка, че залага на цяла поредица от щастливи случайности. Но ако нещата не се наредяха по най-благоприятния начин, щяха да взимат решение на място, включително и за използване на оръжието.
Като си спомни, че планираната среща с „Шайена“ на „Аеролибертад“ бе за осем часа сутринта, Фернандес попита:
— Реши ли към коя от двете възможни писти ще се насочим — Сион или малката?
— Ще реша на лодката в зависимост от това как се развият нещата и колко време ще имаме.
Оставаше само да проверят оръжието си и да се освободят от излишния багаж, за да се движат колкото може по-бързо. Всички бяха обзети от вълнение, смесено с напрегнато безпокойство.
15
Връщайки се в Лима, след като изпрати самолета на „Аеролибертад“, Рита остана крайно изненадана от две неща.
В помещението на Си Би Ей в сградата на ЕНТЕЛ Перу я чакаше съобщение, че Крофърд Слоун пристига рано сутринта в Лима, което значеше, че вече е тук. Като телефонира в хотел „Сесар“, където той щял да отседне, я уведомиха, че още го няма. Тя предаде да й телефонира.
Но повече я изненада факсът от Лес Чипингъм, изпратен предишната вечер до Хари Партридж. Операторът на ЕНТЕЛ очевидно не бе забелязал, че трябва да го постави в плик и да го предаде лично, та листът бе оставен заедно с другата поща. Като го прочете, Рита не повярва на очите си.
Хари е уволнен, освободен от работа в Си Би Ей! И на всичкото отгоре да се върнел в събота или най-късно в неделя! С чартърен полет, ако нямало редовна линия…
Колкото повече си мислеше за това, толкова по-нелепо й се струваше то, особено сега. Дали пристигането на Кроф в Лима няма нещо общо с тази работа? Почти бе сигурна и затова с нетърпение чакаше да го разбере от Слоун, а гневът й ставаше все по-силен.
Щом пристигна в хотела и прочете бележката от Рита, Слоун взе такси и отиде в ЕНТЕЛ. Бе работил веднъж в Лима и познаваше града.
— Къде е Хари? — бе първият му въпрос.
— В джунглата — отвърна малко заядливо. — Излага живота си на риск, за да спаси жена ти и сина ти. — И като му подаде рязко факса, на свой ред попита: — Какво, по дяволите, значи това?
Слоун взе съобщението и го прочете под настойчивия й поглед. Прочете го втори път и поклати глава.
— Това е някаква грешка. Не може да бъде друго.
— Да не би да искаш да кажеш, че не знаеш нищо? — Гласът на Рита звучеше доста остро.
— Разбира се, че не знам — поклати нервно глава Слоун. — Хари е мой приятел. Точно сега имам нужда от него, повече от когото и да е друг на света. Та нима това, което прави в джунглата, не го доказва? — Слоун просто не бе повярвал на писмото и не възнамеряваше да губи повече време с него.
Рита преглътна тежко. От очите й рукнаха сълзи; яд я беше на собственото й късогледство и несправедливост.
— О, господи, Кроф, страшно съжалявам. — И тогава за пръв път тя забеляза новите бръчки по лицето на водещия, страданието в очите му. Изглеждаше много по-зле, отколкото преди осем дни, когато го бе видяла за последен път.
След това тя разказа на Слоун как е започнала експедицията на Хари и другите в джунглата.
— Искам да разговарям с този пилот и да разбера как е минало кацането. Как му е името?
— Силери — отвърна Рита и погледна часовника си. — Едва ли се е върнал, но ще опитам по-късно да се свържа с него. Колкото до заповедта, Кроф, аз мисля, че е истина. Хората не правят такива грешки.
— Ще телефонирам на Лес в Ню Йорк — предложи Слоун.
— Но преди това ми кажи вчера имаше ли нещо особено при вас.
Слоун се замисли.
— Не си спомням… освен… чух, че Маргот Лойд-Мейсън повикала Лес, и то много спешно. Но не разбрах за какво.
Внезапна мисъл осени Рита.
— Дали не е било нещо във връзка с „Глобаник“? Виж това. — Тя отвори чантата си и извади оттам няколкото изписани листа, които Хари Партридж й бе дал същата сутрин.
Слоун започна да ги чете.
— Много интересно! Такава голяма сделка с дълговете на Перу… За милиарди долари! Откъде имаш това?
— Хари ми го даде. — И тя му разказа какво е узнала от Партридж по пътя за летището и как той е получил този документ от перуанския радиожурналист Серхио Уртадо, който смятал да пусне информацията през следващата седмица.
— Би могло да има някаква връзка между това и уволняването на Хари — замислено каза Слоун. — Хайде да се обадим веднага на Лес.
По съвет на Рита помолиха Виктор Веласко да им предостави личния си телефон в ЕНТЕЛ, за да са сигурни, че няма да ги подслушват. Седнал на бюрото на главния редактор, Крофърд Слоун набра прекия номер на Лес Чипингъм в Си Би Ей. Никой не отговаряше. В това нямаше нищо чудно, тъй като бе събота сутрин. Тогава Слоун извади джобното си тефтерче с частни телефони и потърси номера на Чипингъм в жилището му в Манхатън. Но и там, изглежда, нямаше никой.