— Като че ли е решил да се скрие — каза Слоун и се замисли. — Ще опитам да се свържа с Маргот Лойд-Мейсън. — И вдигна отново слушалката.
Телефонистката в „Стоунхендж“ го уведоми, че „мисис Лойд-Мейсън не е в кабинета си днес“. Слоун се представи и помоли за домашния й номер. Момичето обясни, че й е забранено да го дава. Тогава Слоун реши да приложи друга тактика.
— Как е името ви, госпожице?
— Норийн.
— А познахте ли кой говори с вас?
— О, да, сър. Всяка вечер гледам новините. Напоследък много се безпокоя за…
— Благодаря ви, Норийн. Сега ви се обаждам от Лима, в Перу, и трябва спешно да разговарям с мисис Лойд-Мейсън. Ако ми дадете номера й, обещавам, че няма да узнае откъде го имам, а следващия път като дойда в „Стоунхендж“, лично ще се отбия при вас да ви благодаря.
— О, наистина ли, мистър Слоун! Толкова ще се радваме.
— Винаги спазвам обещанията си.
И той записа продиктувания му в слушалката телефонен номер.
Слоун почака няколко секунди, докато чуе гласа на Маргот.
— Обажда се Крофърд Слоун. От Лима.
— Разбрах, мистър Слоун. И съм любопитна защо ме търсите, особено вкъщи. Но най-напред приемете моите съболезнования за смъртта на баща ви.
— Благодаря. — И без да се колебае, продължи: — Мисис Лойд-Мейсън, когато вчера сте решили да уволните Хари Партридж, помислихте ли колко много е направил той в общите усилия да бъдат намерени и освободени моята жена, синът ми и баща ми?
Отговорът дойде като взрив:
— Кой ви каза, че решението е мое?
Той се изкушаваше да й отвърне: „Вие, току-що!“ Но се въздържа.
— Нали знаете как са свързани нещата в телевизионния бизнес, та нищо не може да остане в тайна. Точно затова ви се обаждам.
— Не желая да говоря сега по този въпрос — сопна се Маргот.
— Много съжалявам — каза бързо Слоун, за да й попречи да затвори телефона, — но може би ще искате да поговорим за връзката между уволняването на Хари и онази голяма сделка с дълговете на Перу, която прави „Глобаник“? Чудя се само кого ли са обидили честните и обективни информации на Хари от Перу.
В другият край на линията настъпи продължителна тишина, в която се чуваше само бързото дишане на Маргот. После тя попита с доста по-сдържан глас:
— Кой ви съобщи всичко това?
Значи все пак имаше връзка!
— Ами Хари Партридж сам е научил за тази сделка, защото е първокласен репортер, както сама знаете, а в същия този момент е отишъл да рискува живота си за честта на Си Би Ей. Във всеки случай Хари е решил да не използва информацията, която е получил. Доколкото ми е известно, казал е, че това е най-малкото, което може да направи за „Глобаник“, щом получава заплатата си оттам.
— Значи това няма да се разгласява? — попита Маргот отново след дълго мълчание.
— А, не съм казвал такова нещо. — При други обстоятелства, помисли си Слоун, би злорадствал, но сега се чувстваше нещастен и потиснат. — Един радио-журналист в Лима, който разкрил цялата история, разполага с копие от споразумението за сделката и възнамерява да го излъчи следващата седмица. Няма как да не се разчуе и извън Перу.
Маргот пак мълчеше. Чудейки се вече дали не е затворила телефона, Слоун попита:
— Там ли сте?
— Да.
— Не съжалявате ли случайно за онова, което сте направили с Хари Партридж?
— Не. — Отговорът звучеше безплътен, сякаш мисълта на Маргот бе много далеч. — Не — повтори тя. — Мислех си за съвсем други неща.
— Мисис Лойд-Мейсън — започна Крофърд Слоун с онзи режещо леден тон, който използваше понякога при особено противни новини в емисията, — казвал ли ви е някой напоследък, че сте студенокръвна кучка?
И затвори слушалката.
Освалдо Силери, собственик на „Аеролибертад“, бе чувал името на Крофърд Слоун и се отнесе към него с подобаващо уважение.
— Когато уговаряхме чартърния полет с вашите приятели, мистър Слоун, аз им казах, че не желая да зная целта на експедицията им. Но щом и вие сте тук, вече я отгатвам и желая успех и на тях, и на вас.
— Благодаря ви. — Слоун и Рита седяха в скромния кабинет на Силери близо до аерогарата на Лима. — Като оставихте групата в джунглата тази сутрин, как ви се видяха нещата?
Силери вдигна рамене.
— Ами джунглата си е винаги зелена, непристъпна и безкрайна. Наоколо не се забелязваха други хора освен вашите приятели.