Мислеше си с горчивина: скъпо ще му струва всичко, което се случи. А разберат ли от „Сендеро Луминосо“, ще поискат и живота му, особено ако пленниците не бъдат заловени отново. Ето защо най-напред трябваше да се опита да ги настигне. На всяка цена.
Събудени от изстрелите му, Густаво и другите наизлязоха от околните къщи и тичешком се втурнаха към колибата край реката. Посрещаха ги ругатните на Мигел, които се сипеха от разпенената му уста.
— Проклети негодници! Едно куче щеше да е по-добър пазач. Докато спите като пънове, пияници, са дошли и отвлекли пленниците, а вас ви няма никакви! Съучастници им станахте. Бързо да откриете откъде са дошли и как са избягали! Не може да няма следи.
Густаво се върна след няколко минути и обяви:
— Избягали са по реката. Някои от лодките ги няма, други са потопени.
Обезумял, Мигел се затича към кея. Хаосът, който намери там — прерязани въжета, липсващи лодки и мотори, други пълни с вода, — го влуди окончателно. Но успя да си даде сметка, че ако не се овладее и не поеме нещата в ръцете си, няма да може да спаси нищо от целия този провал. С огромно усилие на волята започна да мисли по-трезво.
— Искам две от най-добрите лодки, които са останали, с по два мотора на всяка. Не след десет минути, а веднага! Извикай всички! Действайте бързо. Бързо, бързо, бързо! После елате тук с оръжията и патроните, готови за тръгване — нареждаше той на Густаво.
Като прецени възможностите, той реши, че който и да е планирал освобождаването на затворниците, непременно е пристигнал в областта със самолет — най-бързия и удобен транспорт. Следователно ще си и замине по същия начин, което едва ли бе станало. Затова реши да изпрати две лодки с въоръжени хора — едната към по-близката писта за кацане, а другата — в посока към Сион. Избра да придружи групата за Сион.
Междувременно на кея кипеше усилена работа. Две от полупотопените лодки бяха изтеглени на брега и изпразнени от водата. На помощ на групата от „Сендеро“ се бяха притекли и други жители на селото. Знаеха, че ако водачите на „Сендеро Луминосо“ се разгневят на Нуева Есперанса, организацията ще заличи цялото население без никаква милост. Беше се случвало в миналото.
Няколко минути преди четири часа две лодки с по два мотора, работещи на пълна газ, потеглиха по течението на северозапад. Лодката на Мигел бе по-бърза. Рулят бе в ръцете на Густаво. Мигел усещаше как гневът му се надига отново. Все още нямаше представа кой е освободил пленниците, но заловеше ли ги, върнеше ли ги обратно — живи, както възнамеряваше, — щеше да ги подложи на бавни и чудовищни изтезания.
18
В понеделник на ранина, още в сивкавите зари на утрото, самолетът „Шайен II“ на „Аеролибертад“ излетя от Лима. Предишния ден, неделя, бе направил вече първият, но безуспешен опит да прибере пленниците и техните спасители. Сега се отправяше за втори път към джунглата.
Рита беше до Слоун на втория ред седалки. Пред тях бяха капитанът Освалдо Силери и един млад втори пилот, Фелипе Гера.
Слоун отчаяно се надяваше днес да не кръжат напразно над селвата.
С настъпването на деня самолетът се издигна над върховете на Андите и после бавно заслиза към джунглата и горната част на долината на река Хуалага.
Партридж си даваше сметка, че сериозно закъсняваха. Когато предпочете Сион пред по-близката писта, не допускаше, че могат да имат проблем с лодката. Той се появи около два часа след като напуснаха Нуева Есперанса, а им оставаше поне още час до мястото, където трябваше да слязат на брега. Внезапно откъм десния мотор се чу пронизително свирене. Кен О’Хара веднага спря двигателя. Звукът начаса престана. Лодката продължи да се движи много по-бавно само с единия си мотор.
— Поправимо ли е? — попита Партридж, който се бе приближил до кърмата.
— Едва ли — отвърна О’Хара, отворил вече капака на двигателя. — Прегрял е, затова започна да свисти. А водата, която изтича от него, е чиста, така че вероятно се е повредила водната помпа. Дори да имах инструменти, щяха да ми трябват нови части.
— Ами ако въпреки това го оставим да работи?
— Ще поработи известно време и пак ще прегрее. Тогава ще трябва просто да го хвърлим.
— Пускай го тогава — нареди Партридж. — Щом не можем да направим нищо друго, по-добре да го използваме колкото издържи.
— Ти си капитанът — съгласи се О’Хара, колкото и да му бе неприятно да съсипе двигател, поправим при други обстоятелства.
Както бе предвидил, моторът поработи още няколко минути, после със силно свистене и миризма на изгоряло спря и отказа повече да тръгне. Лодката продължи да се движи с наполовина намалена скорост, докато Партридж, притеснен, непрекъснато гледаше часовника си.