Трябваше да направи заявка за сателитно време. Отиде при пилотите и потупа леко Силери по рамото. Посочи му радиото.
— Можете ли да ме свържете с Ню Йорк?
— Разбира се.
Тя му написа един номер и му го подаде. Удивително скоро по високоговорителя се чу:
— Си Би Ей, международна информация.
Вторият пилот, Фелипе, й подаде микрофон.
— Говорете оттук.
Тя натисна копчето.
— Тук е Рита Ейбръмс. Искам време за бюлетин в десет и половина по часовия пояс на Лима. Уведомете „подковата“.
— Ще го имате — чу се лаконичният отговор.
— Благодаря. Довиждане — И тя върна микрофона.
Трябваше да се напишат текстове най-напред за бюлетина, а после за целия репортаж. Рита започна да ги нахвърля, но реши да остави на Кроф другото. Той винаги намираше най-подходящите думи. А може би щеше да импровизира, като влезеше отново в ролята си на водещ. Толкова добре умееше да го прави.
Сега трябваше да използва времето за работа. Нищо, че ще го отдели от прегръдките на Джесика и Ник: Кроф щеше да разбере, че е спешно. Те също. За всички, свързани с телевизията, новината винаги беше на първо място.
— Кроф — внимателно го подкани Рита, — ние с теб имаме да вършим работа. Време е да започваме.