6
Наблюдаването на дома на Слоун бе подновено малко след 6,30 на другия ден сутринта. Този път от един „Шевролет Селебрити“. На предната седалка, изхлузени така, че да не ги виждат отвън, седяха двамата колумбийци, Карлос и Хулио. Шевролетът беше паркиран на удобна пресечка, а те гледаха през страничните и през задното огледало. И двамата вътре бяха напрегнати, защото днес бе денят за действие, кулминацията на дълго и грижливо подготвян план.
В 7,30 се случи нещо непредвидено: пристигна такси и от него слезе възрастен човек, влезе в къщата и остана там. Неочакваното присъствие на новодошлия създаваше допълнително усложнение, за което бе незабавно предадено по телефона на повече от трийсет километра, в квартирата, използвана временно за седалище на натоварените с изпълнението на плана. Добрите съобщения и разнообразието от транспортни средства бяха белег на операция, за която разноските не са имали значение. Заговорниците, ангажирани с подготовката и организацията й, бяха опитни, изобретателни и разполагаха с много пари. Те работеха за картела „Меделин“ в Колумбия, който представляваше коалиция на порочни, престъпни, баснословно богати трафиканти на наркотици. Действайки със зверска жестокост, картелът бе зад безброй убийства, включително на сенатора Луис Карлос Галан, кандидат за президент на Колумбия през 1989 година. За времето от 1981-ва бяха убити повече от двеста и двайсет съдии и служители на закона, отделно още много полицаи, журналисти и хора от други професии. А сключеният през 1986 година съюз между „Меделин“ и социалистическата партизанска фракция „М–19“ доведе до истинска кървава оргия с деветдесет жертви, между които половината членове на Колумбийския върховен съд.
Въпреки престъпната си репутация картелът „Меделин“ се радваше на тесни приятелски връзки с католическата църква в Рим. Няколко от босовете се гордееха с частните си параклиси. Един кардинал бе славословил по адрес на хората в „Меделин“, а един епископ направо си призна, че е взимал пари от трафикантите.
Картелът упражняваше властта си не само с убийства. Безогледно подкупничество и корупция, финансирани от трафикантите, разяждаха като гигантски тумор колумбийското правителство, съдебните органи, полицията и армията, прониквайки през най-висшите слоеве. Plata o plomo (сребро или олово) гласеше безцеремонното предложение на „Меделин“ към държавните служители.
Някъде между 1989 и 1990 г., докато отзвучаваше вълната на ужас след убийството на Галан, водачите на картела имаха малко неприятности с властите, опитали се да приложат закона и към тях, дори с известна предпазлива намеса от страна на САЩ. Но ответният удар, много точно наречен от трафикантите „тотална война“, се изрази в масови насилия, бомбардировки и още повече убийства, които, изглежда, нямаше да имат край. Извън всякакво съмнение бе само оцеляването на картела и неговата вездесъща търговия с наркотици.
Настоящата конспиративна операция в САЩ „Меделин“ изпълняваше за перуанската маоистко-терористична организация „Сендеро Луминосо“ (или „Сияйната пътека“). В последно време тя ставаше все по-силна в Перу, докато централното правителство все повече губеше позиции и беше като с вързани ръце. И докато някога територията на „Сендеро Луминосо“ бе ограничена само в Андите, долината Хуалага и центрове като Аякучо и Куско, бомбените атентати и убийствата вече бяха станали ежедневие и в столицата Лима.
Връзките между „Сендеро Луминосо“ и „Меделин“ се основаваха на две много съществени съображения. Първото бе, че „Сендеро Луминосо“ имаше практиката да наема престъпници от чужбина за отвличанията, които така често ставаха в Перу, а второто произтичаше от това, че „Сендеро Луминосо“ държеше под свой контрол по-голямата част от долината Горна Хуалага, където вирееха шейсет процента от всичките насаждения на кока по света. От листата на коката правеха крем, който е основата на кокаина, и после го изпращаха в колумбийските картели със самолети, излитащи от тайни писти.
„Сендеро Луминосо“ се финансираше главно от наркотиците благодарение на големия дял от печалбата, който изискваше и от производителите на кока, и от трафикантите, между които и „Меделин“.
Двамата колумбийски наемници в шевролета взеха да ровят из купчината снимки, направени от Карлос с „Полароид“, на всички, които са влизали в къщата на Слоун през последния месец. Току-що пристигналият възрастен човек не беше между тях.
Хулио говореше по телефона кодирано: „Пристигна един син пакет. Доставка номер две. Вече е в склада. Не можем да установим реда.“ Което, разшифровано, означаваше: „Пристигна един мъж. Докара го такси. Влезе в къщата. Не знаем кой е. Нямаме негова снимка.“