На следващия ден, а и няколко дни след това следеше вестниците за някакво съобщение, но полуразложеното тяло на момичето бе открито след почти седмица, а след още няколко дни по липса на каквито и да е улики вестниците загубиха интерес към случая и повече не писаха за него. Дори да е имало разследване, никой не свърза Мигел с това убийство.
До края на престоя си в Бъркли той извърши още две убийства на абсолютно непознати хора в Сан Франциско. Необходими му бяха само за Да провери дали от него ще излезе добър наемен убиец и установи, че явно е усъвършенствал професионалните си умения, защото в нито един от случаите не бе нито заподозрян, нито разпитван от полицията.
Като напусна Бъркли и се завърна в Колумбия, Мигел взе да се сприятелява с някои от развилнелите се трафиканти на наркотици. Тъй като имаше пилотско свидетелство, направи няколко полета с доставки на кокаинова паста от Перу до Колумбия. Благодарение на приятелството си с фамилията Очоа, която имаше лоша слава, но голямо влияние, той се залови и с по-големи неща. После дойде кървавата оргия на „М–19“, а в края на 1989-а картелът „Меделин“ обяви тотална война. Мигел бе съучастник във всички големи убийства, в много от по-малките и отдавна бе престанал да брои труповете, които оставяше зад себе си. Името му, естествено, се разнесе из целия свят, но благодарение на мерките, които строго спазваше, почти никъде нямаше улики срещу него.
С течение на времето Мигел — или Улисес Родригес — все повече разширяваше връзките си с картела „Меделин“, с „М–19“, а напоследък и със „Сендеро Луминосо“. Но успяваше да запази независимостта си и стана международен престъпник, наемен терорист, който поради „чистата“ си работа имаше много клиенти.
Политическите му убеждения играеха съществена роля в тази негова дейност. Той бе по инстинкт социалист, яростно ненавиждаше капитализма и мразеше лицемерните упадъчни американци. Но беше скептичен към всякаква политика и предпочиташе да има само чистото удоволствие от постоянните опасности, рискове и напрежението на живота, който водеше.
Точно затова се бе озовал в САЩ преди месец и половина да подготви тайно днешната операция, за която скоро щеше да научи целият свят. Първоначалният му план предвиждаше да стигне до САЩ по обиколен, но сигурен път — от Богота, Колумбия, през Рио де Жанейро до Маями. В Рио щеше да смени паспорта и самоличността си и да се появи в Маями като бразилски издател на път за панаир на книгата в Ню Йорк. Но един таен агент в Държавния департамент бе предупредил „Меделин“, че американските емиграционни служби в Маями са поискали спешно цялата налична информация за Мигел с всичките фалшиви имена, под които бе действал досега. Всъщност той вече се бе представял веднъж за същия бразилски издател и макар да смяташе, че още не са го разкрили, реши, че е по-безопасно изобщо да не минава през Маями. Затова от Рио отиде в Лондон, където се сдоби с чисто нов официален британски паспорт.
Цялата работа ставаше много просто. Ах, тези невинни демократични държави! Колко са глупави и наивни! Колко лесно прехвалените им свободи и отворени системи могат да бъдат използвани за плановете на онези, които не вярваха в тях! Още преди Лондон Мигел получи указания как да действа.
Най-напред отиде в Дома на св. Катерина на пресечката между Кингсуей и Олдиуич, където се намираха регистрите на новородените, бракосъчетаните и починалите в цяла Англия и Уелс. Там той подаде молби за издаване на три свидетелства за раждане. Чии ли бяха те? Ами на хора, родени на същия ден като него или на близка дата.
Без да разговаря с никого, той взе пет бланки от масата и отиде при големите томове на полиците, отбелязани със съответните години. Намери 1951 година и тъй като всеки том бе разделен на тримесечия, намери последното, октомври — декември, и отвори на буквите „М“ до „Р“. Самият той бе роден на 14 ноември същата година. Прелиствайки, стигна до името Дъдли Мартин, роден на 13 ноември в Йоркшир. Името му се стори подходящо — нито твърде забележително, нито съвсем безлично като Смит например. (Perfecto!) Мигел попълни данните в единия от разграфените с червено формуляри.
Трябваха му още две имена. Намерението му беше да подаде документи за три паспорта, като вторият и третият са за резерва в случай, че нещо засече с първия. Не беше изключено съвсем скоро да е издаван паспорт на същия Дъдли Мартин и нов би му бил отказан.