Тя беше към четиридесет и пет годишна, с ъгловати силни черти на лицето и с права черна коса, прошарена вече от сребристи кичурчета. Без да е красива, нито дори хубава в традиционния смисъл, тя бе сърдечна, дружелюбна и щедра. Бе вдовица отпреди Партридж да я познава и макар почти да не говореха за това, той бе доловил, че бракът й не е бил особено щастлив. Имаше една дъщеря във Ванкувър, която живееше от време на време при нея, но не и когато Партридж се връщаше.
Партридж познаваше Вивиан доста отдавна, харесваше я, но знаеше, че никога няма да се влюби в нея. Подозираше, че Вивиан го обича и би го обичала още по-силно, ако я насърчи. Но приемаше отношенията им и такива, каквито бяха.
Докато Хари отпиваше чая си на малки глътки, Вивиан го наблюдаваше критично, отбелязвайки, че какъвто си е върлинест, той бе отслабнал още повече, а по все още момчешкото му лице има дълбоки следи от напрежение и умора. Вечно разрошеният му рус перчем, видимо посивяващ, имаше нужда от подстригване.
Усетил изпитателния й поглед, Партридж попита:
— Е, какво отсъждаш?
— Да знаеш само на какво приличаш! — поклати Вивиан глава в престорено отчаяние. — Изпратих те здрав и читав. И след два месеца и половина се връщаш изтощен, бледен и недохранен.
— Знам, Вив — направи той гримаса. — Такъв ми е начинът на живот. Голямо напрежение, денонощна работа, лоша храна и много пиене. — И добави с усмивка: — Кажи по-добре какво можеш да направиш за развалина като мен.
— Най-напред ще ти дам силна и питателна закуска — започна тя да изрежда грижовно, но решително. — Няма нужда да ставаш, ще ти я донеса в леглото. После ще те храня с висококалорични и много полезни неща като риба и пиле, зеленчуци, плодове. А първата ми работа след закуска е да ти подстрижа косата. После ще те заведа на сауна и масаж — вече съм запазила час.
Партридж се излетна назад и разпери ръце.
— Ех, че ми харесва!
— Предполагам, че утре ще искаш да се видиш както обикновено с приятелчетата от канадската телевизия, но за вечерта съм взела билети за Моцартов концерт в Торонто, залата „Рой Томпсън“. Музиката ще те пречисти окончателно. Нали обичаш така? А иначе ти препоръчвам почивка и свободни занимания. — И като вдигна рамене, додаде: — Може пък между свободните занимания да ти се прииска и да се любим. Снощи се опита, но беше твърде уморен. Веднага заспа.
Неизпитвана досега благодарност към Вивиан обзе Хари. Тя му беше истинска опора, здрава като скала. Когато предишната вечер самолетът му най-сетне кацна в Торонто, тя търпеливо го чакаше на летището, за да го прибере.
— Не трябва ли да ходиш на работа? — попита той.
— Имах неизползван отпуск. Уредих си да го взема от днес. Ще ме замества една от другите сестри.
— Вив, жена като теб се среща една на милион — каза й той.
Щом Вивиан излезе и Партридж я чу, че приготвя закуската, мислите му отново се върнаха към събитията през вчерашния ден. Спомни си за поздравленията, които Крофърд Слоун му предаде още на летището по телефона. На Кроф му личеше, че се чувства неловко — както винаги, когато разговаряше с него. Колко пъти Партридж бе имал желанието да му каже: „Виж какво, Кроф, ако мислиш, че храня към теб някаква неприязън заради Джесика или работата ти, или каквото и да било, много грешиш! Нямам и никога не съм имал нищо против теб.“ Знаеше обаче, че подобни думи ще създадат допълнително напрежение в отношенията им, а и Кроф едва ли щеше да му повярва.
Във Виетнам Партридж бе съвсем наясно, че Кроф избягва много да пътува, а гледа да се навърта повече в Сайгон, та да се явява по новините на Си Би Ей колкото е възможно по-често. Но Партридж не му завиждаше — нито тогава, нито сега. Той просто си имаше свои предпочитания, едно от които бе силно като наркомания: влечеше го отразяването на бойни действия.
В Си Би Ей също знаеха, че Хари Партридж е незаменим като военен кореспондент и изобщо като кореспондент от „горещи точки“. Затова се изненада, когато най-неочаквано му споменаха неотдавна за възможността да го направят водещ емисия.
Когато навремето Слоун бе назначен за водещ централния вечерен осведомителен бюлетин, Хари не се обиди. Като всеки новинар, и той си бе представял как седи на върха на йерархията в тази професия, но когато Слоун зае това място, Хари бе толкова доволен от работата си, че не му завидя. Ала преди две седмици в разговор, в който Чък Инсън го предупреди, че е много деликатен и съвсем личен, той му довери, че се очакват големи промени в екипите на централния осведомителен бюлетин, и го попита дали би се съгласил да се раздели с кореспондентството и да заеме мястото на водещия.